Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Да, Фиббит е голям художник — съгласи се той. — Мрачанците закупиха няколко от нейните бродерии. Сигурно ще ви е интересно да ги разгледате. В кабинета си имам списък къде се намират понастоящем.

— Може би, но по-късно — отговори Кавана. — Само за това ли дойдохте?

Мрачанецът изглеждаше изненадан.

— Намерението ми беше да говоря с вас — призна той, заобиколи Колчин и се приближи към Фиббит. — Както вече казах, бях изненадан, че ви намирам тук. Исках просто да видя как върви бродерията.

Фиббит мълчаливо му подаде гергефа. Мрачанецът го погледна, после го подаде на другарите си.

— Отлична бродерия — похвали я той. — Точно както я исках. Ела да уредим плащането, Фиббит.

— Сега ли? — попита Фиббит и наклони глава от изненада. — Но бродерията още не е готова.

— За мен е готова — каза мрачанецът рязко. — Ела да ти платим. Хайде.

— Добре. — Фиббит се изправи. Беше изненадващо висока. — Готова съм — каза тя и загърна наметалото плътно около гърдите си.

Мрачанецът погледна Кавана и каза:

— Информацията скоро ще бъде готова, лорд Кавана. Надявам се, че ще ви е полезна.

— Аз също — отговори Кавана.

Нехуманоидите се насочиха към отсрещната страна на улицата. Паякообразното тяло на Фиббит стърчеше над много по-ниските мрачанци.

— Трябва да отидем в хотела — напомни Колчин. — Ако пакетът пристигне преди да сме се регистрирали, ще го върнат.

— Зная — каза Кавана. Наблюдаваше как групата отива към Информационната агенция. Всичко изглеждаше съвършено основателно и ясно… и все пак имаше нещо малко странно. Нещо неясно. — Смятам засега в хотела да отидем двамата с Хил — каза той на Колчин. — Бих искал ти да останеш тук малко по-дълго. Да се увериш, че Фиббит ще излезе оттам жива и здрава.

Колчин се намръщи.

— Фиббит?

— Да — каза Кавана. — Отмъкнаха я насила от нас.

Колчин се замисли и после каза:

— Може би. Но не разбирам нас какво ни засяга.

— И аз не разбирам — призна Кавана. — Може би е някакво предчувствие.

— Да, сър — съгласи се Колчин. — Искате ли, докато чакам, да поприказвам с онези мрачанци в алеята?

— Няма нужда — каза Кавана. — Освен това те си тръгнаха.

— Тогава да тръгваме и ние — каза Колчин. — Ще сляза на следващата пряка и ще се върна.

Докато се отдалечаваха, Кавана погледна през стъклото към Информационната агенция и попита:

— Нали си въоръжен?

— Винаги съм въоръжен, сър — каза тихо Колчин. — Не се безпокойте. Ще се оправя.

Свалиха Колчин и се отправиха към хотела на космодрума. Персоналът ги очакваше. Служителят от рецепцията изглеждаше разстроен, че пристигат двама вместо трима. Кавана се регистрира и го увери, че третият член от групата скоро ще дойде и също ще се регистрира. После се прибра в наетия апартамент и зачака пакета от Информационната агенция.

Чакането се оказа изненадващо кратко. Хил още не беше проверил стаите за подслушвателни устройства, когато компютърът сигнализира за пристигането на пакета.

— Много бързо дойде — коментира Хил.

Кавана пъхна магнитната си карта, набра паролата за достъп и каза:

— Прав си. Особено като се има предвид, че чиновникът изобщо не очакваше да намерят нещо.

Компютърът избибипка още веднъж и млъкна. Кавана извади картата и я сложи в джобния си компютър. Транслаторната програма се задействува и докато той седне на едно от креслата, петте страници мрачански текст вече бяха трансформирани в три страници на английски. Той се облегна и зачете.

Информацията беше кратка и много разочароваща. Според летописите преди две столетия, след първите нерешителни стъпки на мрачанците в Космоса, през системата Мра преминал неизвестен извънземен кораб. Извънземните установили контакт с екипажа на мрачанска сонда, изпратена към една от най-близките планети на системата, и останали достатъчно дълго, за да научат мрачански език. Казали на мрачанците, че са от силна раса и са в процес на завладяване на нов свят. Но казали и други неща, някои от които по-късно се оказали неверни. Отишли си, без да оставят физически следи, който факт по-късно довел до открити твърдения, че цялото „посещение“ не е нищо повече от хитроумна измислица, съчинена от отегчените членове на екипажа на сондата с цел организаторите на експедицията да се размърдат. Докладът завършваше с бележка, че изследването продължава и че щом намерят още информация, ще я изпратят в хотела.

— Има ли нещо важно? — попита Хил.