Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Да — отговори Мелинда и се опита да скрие усмивката си. Това беше истински компютър на „Кавтроникс“. Непреставащ да се дразни от суетността на парачувствителните компютри на другите компании, баща й нарочно беше програмирал компютрите от серията „Картейдж“ да говорят за себе си с подчертана неохота.

Тя погледна към контролното табло и усмивката й изчезна. Компютърът не беше единствената промяна, направена от баща й в оригиналната екипировка на кораба. До главния дисплей имаше инсталиран жак за връзка „майндлинк“, предназначен за Куин. За същия този Куин, който на заседание на парламента на Севкоорд беше заявил, че никога вече няма да използува тази вградена в мозъка му връзка.

— Доктор Кавана? — обади се Макс.

С голямо усилие Мелинда върна вниманието си към непосредствената задача. Разбира се, при дадените обстоятелства този жак беше важен. Но все пак й се струваше някак си в противоречие с уважението, което другите хора изпитваха към баща й. Изглежда, той беше способен на по-твърди действия, отколкото си беше представяла.

— Всичко е в северния склад — каза тя на Макс.

— Вярвам, че сте докарали достатъчно гориво — изрази увереността си компютърът. — Не очаквах, че ще трябва да кацам и след това отново да излитам.

— Аз също — отговори Мелинда. — Остава ни да се надяваме, че доставеното гориво ще стигне за нуждите на Арик и Куин.

— Има и друга възможност — успокои я Макс. — Съпровождащият ме товарен кораб вероятно носи резервно гориво. Лорд Кавана инструктира неговия капитан, щом заема определеното място, да се изтегли от Доркас, но при възникналите обстоятелства вие вероятно можете да отменете тази заповед.

— Не, по-добре е да замине — каза Мелинда. — Командирът на местните Мироопазващите сили не иска на орбита кораби по-дълго, отколкото се налага.

— Тогава можете да му наредите да кацне.

— И полковник Холоуей да може да изчопли от екипажа интересуващата го информация? — Мелинда поклати глава. — Не, благодаря.

— Разбирам. — Настъпи кратка пауза. — Товарният кораб е инструктиран да продължи по редовния си курс.

— Чудесно — одобри Мелинда и погледна към командната зала да види къде са кабините за резервния модул. — Малките кашони мога да пренеса сама. За сандъците и резервоарите ще ни трябват хора. Връщам се в склада и започваме. — Тя се обърна към изхода.

— Момент — неочаквано каза Макс. — Получавам сигнал, който прилича на един от личните кодове на семейството.

— Баща ми? — попита тя и се запромушва през тясното празно пространство към командното табло. Мисията му на Мра-миг, изглежда, бе свършила по-бързо, отколкото очакваше.

— Не — отвърна Макс. — Господин Арик Кавана. Отговорих на паролата и той настрои декодера. Свързвам ви.

Чу се тихото жужене на носещия сигнал.

— Мелинда? — прозвуча гласът на Арик.

— Здравей, Арик — отговори Мелинда. — Добре дошъл в Доркас.

— Радвам се, че си тук — каза сухо той. — След двадесет и шест часа, прекарани в товарния кораб, ще е чудесно да мога да се помръдна, без да се блъсна в нещо.

— Не разчитай на такъв лукс — предупреди го Мелинда. — В звездолета свободното пространство не е много по-голямо от това в пилотската кабина.

— Доктор Кавана, обажда се Куин — намеси се нов глас.

— Според програмата трябваше да сте напуснали планетата. Случило ли се е нещо?

— С мен нищо — каза Мелинда. — Вината е в товарния кораб, който докара звездолета майка. Той и товарът са тук, на космодрума.

— На космодрума! — възмути се Куин. — Искам ги на орбита.

— Не ми беше разрешено — отвърна тя. — Не се разрешава престой на орбита повече от два часа. Заповед на Мироопазващите сили.

Настъпи продължително мълчание.

— Не е добре — каза най-после Куин. — Никак не е добре.

— Какво има? — попита Арик. — Да не би звездолетът майка да не може да излети?

— Може — мрачно отговори Куин. — Не в това е проблемът. Но ако остане на планетата, няма да можем да измайсторим подходящи отличителни знаци и номера, без всички да ни видят.

— Вярно — възкликна Арик. — Прав си. А ако не ги изпишем, летците ще започнат да ни задават неприятни въпроси.

— На които не можем да отговорим — каза Куин. — Трябва да измислим нещо, за да излезем от това положение. Доктор Кавана, набавихте ли всичко по списъка?

— До последната точка — отвърна Мелинда и се намръщи. — Какво имаше предвид за пилотите?

— По-късно ще ви обясня — каза Куин. — Сега най-важната ни задача е да натоварим багажа на звездолета. Започвайте, докторе. Ние ще слезем след около час да помогнем. До сутринта трябва да сме свършили. Останалите изтребители ще пристигнат най-рано утре по пладне.