Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Холоуей се намръщи.

— Наистина ли? Как?

— Нямам представа — призна Такара и вдигна рамене. — Само казвам, че би могло.

— Благодаря — сухо отвърна Холоуей. — Понякога си много прозорлив. Само се моля на Бога каквото и да е то, да е нещо маловажно. Нещо, за което само да ги окошарим.

— Не бях мислил за това. Но официално сега тук е обявено военно положение, нали?

— Така е — съгласи се Холоуей. — Тук е военна зона с всички последствия от това — например съд по съкратена процедура.

— Прав сте — въздъхна Такара. — Да се надяваме, че наистина е нещо маловажно.

След деня на първата разходка извън килията тримата зхиррзхиански следователи не се върнаха да видят Фелиан. Не дойдоха и на следващия ден. Появиха се едва на четвъртия.

Сега вече отговорник не беше Свв-селик.

Това стана ясно от момента, в който влязоха във външната зала. Досега винаги когато влизаха или вървяха, Свв-селик стоеше в средата, а Трр-гилаг и Нзз-ооназ бяха от двете му страни и мълчаха. Този път в средата беше Трр-гилаг, по-ниският.

Трр-гилаг заговори.

— Добър ден, Кавв-ана. Ти добре?

— Горе-долу — отговори Фелиан и се зачуди дали трябва да коментира новия статус на Трр-гилаг. Реши, че е по-добре да не го прави. — Бих могъл да изляза малко на слънце. Вече много време не съм излизал.

За момент Трр-гилаг се замисли, после каза:

— Това ти виновен. Не трябва ходи къде забранено.

— Нямаше да направя нищо лошо — увери го Фелиан. Само бе искал да провери дали бялата пирамида е от изключителна важност за тях. Очевидно Свв-селик бе наказан за това. — Ние хората сме любопитни същества, това е всичко.

— Така твърди ти — каза Трр-гилаг. — Иска излезе навън?

Фелиан погледна Нзз-ооназ, който стоеше близко до обръщащия се панел с усмирителен гащеризон в ръка.

— Да, искам — предпазливо призна той. Нещо в държането на тримата не му харесваше.

— Ние има въпрос — каза Трр-гилаг. — Ти отговори въпрос — излезе навън.

Значи най-после стигнаха до неизбежния разпит.

— Първо да изляза — каза Фелиан. — После ще отговарям на въпросите ви.

— Първо въпрос — не отстъпваше Трр-гилаг. — Откажеш — няма ходи навън.

Фелиан стисна зъби.

— Да направим компромис — предложи той. — Ще отговарям на въпросите ви навън.

За момент Трр-гилаг пак се замисли. Фелиан издържа на погледа му и мислено кръстоса пръсти. Колкото повече отстъпеха, толкова повече потенциално полезни прецеденти щеше да има за бъдещи преговори.

За негова изненада Трр-гилаг наистина отстъпи.

— Ти отговаря въпрос навън — съгласи се той. — Не отговаря — няма излезе навън.

— Съгласен съм — кимна Фелиан. — Но помнете, че ако не излизам на слънце, ще умра.

— Ти не умре — увери го Трр-гилаг. — Ние не позволи. — Той махна с ръка, Нзз-ооназ коленичи и промуши усмирителния гащеризон през отвора.

— Прави, както ние казва — предупреди го Трр-гилаг, докато отваряше вратата на килията. — Иначе пак наказан.

Този път времето не беше така приятно, както преди четири дни. Небето беше забулено от сивкави облаци, малко по-високата отпреди температура не се чувстваше поради силния вятър, който духаше откъм космодрума и вдигаше облаци червена прах.

— Това няма много да ми помогне — предупреди Фелиан Трр-гилаг. — През тези облаци не може да проникне много слънчева светлина.

— Утре пак излезе — обеща Трр-гилаг. — Освен ако не откаже отговаря въпрос.

Фелиан се намръщи. Значи затова Трр-гилаг се беше съгласил да провежда разпита на открито. Беше разбрал, че с тази отстъпка не губи нищо.

— Добре — измърмори той. — Да чуя въпросите ви.

— Само един въпрос — каза Трр-гилаг. — Кажи всичко за оръжие КИОРО.

Фелиан почувства как стомахът му се сви на топка. Значи това беше въпросът. Неясният страх, който се промъкваше в ума му, откакто бе разбрал, че персоналният компютър на комодор Даями е отмъкнат непокътнат, се оказа основателен.

Зхиррзхианците знаеха за КИОРО!

— Не разбирам — заусуква го той. — Какво искате да кажете?

— КИОРО — повтори Трр-гилаг. — Ти отказва да каже?

Фелиан погледна към бялата пирамида и трите заобикалящи я купола и затърси изход от идиотското положение, в което се намираше. Оцеляването на човечеството може би зависеше от възможността на Севкоорд да използува КИОРО срещу зхиррзхианците и техните неуязвими кораби. Колкото повече знаеха зхиррзхианците за това оръжие, толкова по-големи бяха шансовете им да намерят защита срещу него.