Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— КИОРО използвано срещу други.

— Това оръжие беше използвано срещу паволианците. — Фелиан тъжно се усмихна. — Но паволианците са атакували първи.

Вече бяха стигнали до края на гората.

— Колко често използван КИОРО? — попита Трр-гилаг.

— Само веднъж — каза Фелиан. — Паволианците били достатъчно умни и капитулирали преди да се наложи повторното му използване. — Той погледна право в очите с три зеници на Трр-гилаг. — Другите нехуманоиди, с които сме имали конфликти, гледаха да не се стигне до неговото използване.

И пак се обърна към гората.

— Това тук прилича на пътека. Накъде води?

— Не ходи там — предупреди го Трр-гилаг.

— Няма — увери го Фелиан, направи още една крачка към дърветата, и видя, че приличните на трева растения в средата на пътеката са омачкани и под тях се вижда познатата червеникава прах, размесена с листа и клонки.

И шепа плоски, сиви, с големината на човешки пръст камъни.

— Само искам да зная накъде води — продължи той и направи още една крачка. Геологията заемаше последно място в списъка на науките, които беше изучавал с желание, но според него тези камъни приличаха на парченца кремък. С остри ръбове.

— Не ходи в гора — настоя Трр-гилаг.

— Има ли друг комплекс в тази посока? — продължи Фелиан, сякаш не говореха на него, и направи още една крачка. Накрая Нзз-ооназ щеше да осъзнае факта, че той няма да спре, и щеше да натисне бутона на усмирителния механизъм. Трябваше да стигне пътеката преди това да се случи. — Ще построите ли истински път през гората? — попита той през рамо. Още една крачка… две… три…

— Казар! — извика Трр-гилаг.

Ударът беше страхотен. Фелиан безпомощно се строполи на земята.

— Ей, не трябваше да правите това — озъби се той възмутено и вдигна глава, за да погледне тримата зхиррзхианци. — Нямах намерение да бягам.

— Ти не спрял — отвърна Трр-гилаг.

— Ти не ми каза да спра — възрази Фелиан. Тримата идваха към него, но от техния зрителен ъгъл за секунда или две лявата му ръка частично щеше да е скрита от погледите им. Внимателно, колкото се може по-незабележимо, той опипа почвата под пръстите си. — Само ми каза да не отивам в гората. И аз не отидох.

Трр-гилаг замълча, изразът му се промени в нещо, което можеше да се вземе за колебание. Пръстите на Фелиан намериха онова, което търсеха. Той придърпа камъка под дланта си и го стисна.

— Не ходи в гора означава ти спре — каза Трр-гилаг.

— Ще се постарая за следващия път да го запомня — изръмжа Фелиан. — Сега мога ли да стана?

Трр-гилаг направи знак на Нзз-ооназ. Фелиан почувства как магнитите го пускат.

— Благодаря — каза Фелиан, изправи се и заразтрива лакътя си. Нзз-ооназ беше насочил към него устройството точно така, както го бе сторил първия път, когато бяха използували усмирителния гащеризон. Означаваше ли това, че работи с дистанционен сигнал, например инфрачервен или ултразвуков, а не с радиосигнал? — В бъдеще предупрежденията ви трябва да са ясни — допълни той и докато разтриваше издрасканата си буза, дръпна ципа на гащеризона и незабелязано пусна камъка в пазвата си.

— Ти отива обратно в килия. Сега! — заповяда Трр-гилаг.

Фелиан обърна поглед към пътеката, която пресичаше храстите и се губеше между дърветата. Каквото и да имаше там, той не можеше да го види. Вероятно не беше нищо повече от зхиррзхиански еквивалент на вила.

— Добре — каза той. — Да тръгваме.

Трябваше да прояви известна ловкост, за да измъкне камъка от усмирителния гащеризон пред очите на тримата зхиррзхианци, които го следяха като безмълвни соколи. Но успя. Стиснал камъка в лявата си ръка, той подаде гащеризона през отвора и веднага се мушна под душа.

Вентилационната система, засмукваща въздуха през малките отвори на тавана, беше добра и Фелиан така и не успя да направи стъклената стена да се покрие с пара, но в клетката с душа положението беше съвсем различно. Той пусна горещата вода и под временната водна завеса разгледа новата си придобивка.

Беше малко съкровище, дълго може би пет сантиметра и широко три. Беше и тънко — не повече от три милиметра и макар ръбовете му да бяха остри, не бяха толкова остри, за да прережат материята на усмирителния гащеризон или зхиррзхианската кожа.

Но все пак този камък беше нещо. И самият факт, че държеше в ръката си твърд, потенциално опасен предмет, силно повиши самочувствието му. Ако можеше да го скрие и да намери начин да го наточи без неговите похитители да го хванат, този камък можеше да разкрие пред него широка гама нови възможности.