Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Движението, изглежда, размрази останалите.

— Почакай, приятел — кресна Лий, остави бродерията и се спусна през приемната да го настигне. Другите двама от групата на Бронски също се раздвижиха. Хил се залепи плътно зад тях. Кавана се намръщи и също се присъедини към шествието. Надяваше се, че не е Фиббит.

И отново си напомни, че това не е негова работа.

Вратата се отвори и през нея нахлу едва доловим полъх на свеж въздух.

Кавана очакваше или триумфален вик от Лий, или вик на изненада от Фиббит. Чу се обаче само приглушен глас.

— Мрачанец е, сър — съобщи Колчин. — Иска да говори с вас.

Нещо за Фиббит?

— Покани го да влезе.

Колчин се отмести, за да пропусне новодошлия.

Както повечето хора, Кавана трудно различаваше по лице мрачанците, но беше съвсем сигурен, че точно с този не е разговарял нито в Информационната агенция, нито на космодрума.

— Кой е лорд Кавана? — попита мрачанецът неуверено — може би от неочакваната обстановка.

— Аз — представи се Кавана. — А вие кой сте?

Космите по тялото на мрачанеца прилепнаха към кожата.

— Никакви имена — изсъска той. — Няма време. Нося частно съобщение от моя началник. Той е научил за вашето търсене и иска да ви помогне.

Кавана почувства как пулсът му се ускорява. Значи все пак в легендите имаше нещо вярно.

— Информация за завоевателите? — попита той.

Бронски го погледна остро, но мрачанецът, изглежда, беше изненадан.

— Завоевателите ли? Не. За човека. Онзи, когато е избродирала сандуулийката. Ще го намерите в Икрома, в северните степи на планетата Формби.

Кавана настръхна.

— Какво прави там? В беда ли е?

— Не мога да ви кажа нищо повече — изсъска мрачанецът и заотстъпва към стъклената преграда. — Трябва да вървя, за да не бъда открит. Търсете добре.

И изскочи през вратата.

— Интересно — каза Бронски, когато Лий затвори вратата зад мрачанеца. — Все още ли твърдите, че бродерията на сандуулийката е на някоя случайна личност, лорд Кавана?

— Никога не съм казвал, че е на случайна личност — възрази Кавана. — Казах, че не зная на кого е. И продължавам да не зная.

— Сигурно — отвърна Бронски и посочи с пръст към приемната. — Гарсия, вземи бродерията!

— Момент — каза Кавана, когато един от хората на Бронски тръгна да изпълни заповедта. — Тази бродерия е моя лична собственост. Нямате никакво право да я взимате.

— Имате ли разписка?

— Нямам нужда от разписка — отвърна Кавана. — Фиббит понастоящем е мой работник и тъй като в момента я няма, според мрачанските закони цялата нейна собственост по право ни принадлежи.

— Добър ход — изсумтя Бронски. — Но вие не сте мрачанец.

— Според вас съм мрачанец — каза Кавана и посочи джоба на Бронски. — Използувате срещу мен червена карта. Това автоматично ми дава всички права и задължения на мрачанския закон.

Бронски се намръщи. Очевидно такова нещо не му се беше случвало.

— Това е смешно.

— Ни най-малко — възрази Кавана. — Вие действате в съответствие с мрачанския закон, а този закон е много строг по въпроса за частната собственост. Докато не ме арестувате, аз и моята собственост оставаме тук.

— В такъв случай може би ще трябва да ви арестувам — гневно отвърна Бронски.

— За нещастие не можеш — каза тихо Лий. — Нямаме достатъчно обвинения, за да оправдаем такова действие. Поне засега.

— Укриването на беглец не е ли достатъчно? — попита Бронски.

— Сандуулийката не фигурира в списъка на бегълците — отвърна Лий и погледна студено Кавана. — Освен това сериозен проблем е и фактът, че не е тук.

— Типично — изръмжа Бронски. — Наистина типично. Ама и вие, депутатите, сте едни! Вместо да давате полезни съвети, превръщате съветите в закони. Добре! Задръжте си бродерията, Кавана. И дано ви приседне. Гарсия, снимай тая проклета бродерия и да се махаме.

— Имайте предвид, че това е само отсрочка — предупреди го Лий. — В момента сме ограничени от мрачанските закони. Но това няма да продължи дълго. В мига, в който напуснете мрачанското пространство, попадате под юрисдикцията на Общността.

Кавана се усмихна.

— Ако смятате да ме изплашите с това, господин Лий, трябва да ви разочаровам. Подготвен съм да отговарям пред законите на Общността.

— Така ли? — възкликна Лий. — Може и да не сте. Вие направихте една приятна разходка под закрила на Севкоорд, лорд Кавана. Разходка, която продължи много повече, отколкото трябваше. Но всички разходки в края на краищата свършват и макар Севкоорд да е много полезен приятел, ще установите, че ние можем да бъдем опасен враг. Добре си помислете преди да се захванете с нас.