Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Не съм сигурен, че разполагате с толкова време. Току-що получих съобщение от някой си Питър Бронски. Каза, че бил помощник-офицер за дипломатическа връзка с Общността. Нареди да спрем подготовката за излитане и да се приготвим да го приемем.

— Какво казват мрачанците?

— Мрачанците ли? Нищо.

Кавана се намръщи.

— Нищо?

— Е, нищо, след като ни дадоха разрешение за излитане преди няколко минути. Това беше малко преди да се обади Бронски.

— А разрешението отменено ли е?

— Не, сър.

Кавана огледа безлюдната улица и прехапа устна. В това нямаше никакъв смисъл. Ако Бронски искаше да задържи „Каватина“, трябваше най-напред да се свърже с командната кула на космодрума, а не с кораба. В края на краищата нали действаше от името на мрачанското правителство.

Или поне така твърдеше…

— Слушай нова заповед — каза той на Тева. — Излитайте преди разрешението да е отменено!

— Веднага ли, сър?

— Незабавно! — повтори категорично Кавана. — Не ни чакайте. Когато Бронски пристигне, да ви няма.

— Лорд Кавана, аз съм отговорен за вас.

— Ти си отговорен за кораба и за семейството ми! — категорично отсече Кавана. — И си длъжен да се подчиняваш на заповедите на всички от семейството! Заминавай за Доркас и предай на Арик, че насоката на издирване е погрешна! Той ще разбере. След това се отправяй към къщи! Ние ще ви настигнем или ще ви се обадим.

— Слушам, сър, заминавам за Доркас — изсумтя недоволно Тева. — Желая ви късмет, сър.

Екранът изгасна.

— Някакво съобщение от Колчин? — попита Кавана и изключи видеотелефона.

— Още не — отговори Хил и го погледна озадачено. — Сър, не съм сигурен, че идеята „Каватина“ да замине е добра.

— Аз също — призна Кавана. — Но ако не излетят сега, може би въобще няма да имат такава възможност. Имах за мислене само секунди. И мога да се сетя само за една причина, поради която бурталците бяха при асансьорите: те сигурно работят за мрачанците. Или по-точно за група мрачанци.

Хил се намръщи.

— Като оставим настрана факта, че работят за някакъв небурталски шеф, мислех, че мрачанската йерархия е доста монолитна.

— И аз така съм чувал — съгласи се Кавана. — Но помниш ли онзи посетител, който се безпокоеше да не го видят, че говори с нас? Той се появи и изчезна точно преди да дойдат бурталците. Същите бурталци, които зорко следяха никой да не напусне района.

— Което означава, че и бурталците, и Бронски преследват една и съща цел — бавно промълви Хил. — Освен ако не работят за едни и същи хора и пътищата им да са се пресекли.

— Възможно е — съгласи се Кавана и погледна към Фиббит. Сандуулийката беше силно потисната, дори ужасена. — И в двата случая за мен е ясно, че човекът от бродерията на Фиббит е по-важен, отколкото предполагаме.

— Ето го и Колчин — измърмори Хил.

— Добре — каза Кавана и махна с ръка. — Фиббит, ела тук.

Колата спря до бордюра и тримата бързо се качиха.

— Някакъв проблем? — попита Кавана, когато Колчин потегли.

— Никакъв. Онези, които са наели бурталците, изглежда, загряват малко бавно.

Значи Колчин имаше същите подозрения като него.

— Те може би, но не и Бронски — каза Кавана. — Обадил се е на „Каватина“ и е наредил да спрат подготовката за излитане.

— И?

— Заповядах на Тева незабавно да излети.

— Разбирам — каза с безизразен глас Колчин. — А какво ще правим ние?

— Не знам — призна Кавана. — Надявах се, че ти може би имаш някаква идея откъде да си купим кораб.

— Всъщност може би ще мога да направя нещо, сър. Нали ви казвах, че преди време бях съветник на мрачанците по водене на бой в градски условия?

— Спомням си.

— Една от препоръките беше да скрият изтребители и куриерски кораби в планински пещери, където да останат незасегнати, каквито и сражения да се водят над Миг-Ка и други градове.

— Хм. А знаеш ли къде са скрити тези кораби?

— Съвсем точно. Нали ние контролирахме скриването им — каза Колчин с мрачно задоволство. — След два часа сме там.

Хил тихо изсумтя.

— Стига дотогава мрачанците да не се организират и да не тръгнат подире ни.

— Да — съгласи се Колчин. — Не бива да изключваме тази възможност.

Тахионните килватерни следи се появиха на дисплея точно в един следобед. Минаха десет напрегнати минути, докато дежурният успя да ги идентифицира.

— Сигурен ли си, Гаспери? — попита Холоуей и се намръщи. — Не приличат на базовата линия на никой от изтребителите, които сме виждали.