Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Трима от вас са с паспорти на Северния координационен съюз — каза Кливерес и огледа тримата мъже един по един. После се обърна към Фиббит, която все още унесено разглеждаше произведенията на изкуството, и добави: — Дуулианката изобщо няма паспорт. И пристигнахте на борда на мрачански кораб стелт. Как ще обясните всичко това?

— Ситуацията наистина е необичайна — призна Кавана. — Както вече казах на капитана на кораба, бяхме принудени от обстоятелствата да вземем един мрачански кораб и да напуснем Мра-миг.

— Защо хора, които бягат от Мрач, не търсят други хора? — запита Кливерес. — Защо дойдохте на Формби, а не отидохте на някой населен с хора свят или в посолството на хората в Камис? Обяснете.

— Търсим една личност — отговори Кавана. — Един човек, за когото ни казаха, че се намира в района на Северните гористи степи на Формби.

Кливерес го погледна подозрително.

— Кой ви каза това?

— Един мрачанец. Посети ни в хотела няколко минути преди да се наложи да напуснем.

— Име? Пост? Титла?

— Съжалявам. — Кавана поклати глава. — Не зная нищо за него.

— И сте му повярвали?

Кавана се намръщи. При така поставен въпрос изпадаха в много смешно положение.

— Нямахме никакви други следи — отговори той. — Решихме, че си заслужава да опитаме.

— Кой е човекът когото търсите?

— Страхувам се, че и това не зная.

Икроманката вирна крокодилската си глава.

— И въпреки това го преследвате? Няма ли нещо по-добро, с което да запълвате времето си?

Положението ставаше деликатно. Кливерес очевидно ги подозираше, че са мрачански агенти. И наистина имаше сериозни основания да бъде враждебно настроена срещу евентуални шпиони.

— Отидохме на Мра-миг, за да търсим информация за предполагаем контакт на мрачанците със завоевателите — каза той.

Кливерес тихо изсъска през дългата си зурла.

— Не предполагаем. Този контакт е реален.

— Сигурна ли сте? — попита Кавана и се намръщи.

— Напълно. Продължавайте.

— Няма много за разказване — отвърна Кавана и вдигна рамене, чудейки се как, за Бога, икроманката може да знае нещо за мрачански легенди отпреди двеста години. Били ли са икроманците по това време в Космоса? — Там видяхме Фиббит… дуулианката… да бродира на улицата и няколко мрачанци, които я следяха. Това ни заинтересува, така че отидохме при нея и поговорихме. Покрай другото тя ни разказа за един човек, който минал покрай нея на два пъти и предложи да ни покаже избродирания му образ. Малко след това мрачанците се опитаха да я отведат и да я екстрадират от планетата. Това ни заинтригува още повече и когато мрачанецът, за когато споменах, дойде в нашия апартамент и каза, че човекът е на Формби, решихме да дойдем тук и да се опитаме да го намерим.

— И ако не го намерите?

— Тогава просто ще трябва да отидем в Ейвън, да оставим куриерския кораб в мрачанското посолство там и щом пристигне „Каватина“, да закараме Фиббит на Улу — каза Кавана.

Кливерес отново изсъска: дълъг, изпълнен с размисъл звук. После каза:

— Прочетох досието ви, лорд Кавана. По време на службата ви в Севкоорд вие не сте били съюзник на Икрома. Но не сте били съюзник и на Мрач.

— Задачата ми беше да съм съюзник единствено на справедливостта и истината.

— Благородна амбиция — отбеляза Кливерес. — Един човек, който разбира и уважава Икрома. Но когато истината е скрита, тези намерения бързо могат да се изродят в несправедливост. Смятам, че в дадения случай е станало точно така.

Кавана се намръщи.

— Какво искате да кажете? Каква истина е била скрита?

— Много истини са били скрити — отговори Кливерес и се изправи. — Може би по-късно ще имам време да изложа мрачанските измами подробно. Сега трябва да ви оставя.

Кавана погледна стражите при вратите.

— А ние какво ще правим?

— Нали искахте да видите Северните гористи степи — каза Кливерес и се загърна в наметалото си. — Ще ги видите. През следващите няколко дни ще бъдете наши гости.

— Ваши гости? Или пленници? — многозначително попита Кавана.

— Не искаме да ви държим като пленници, лорд Кавана — спокойно отвърна Кливерес. — Почти съм сигурна, че вие не сте мрачански шпиони, но няколко дни няма да ви разрешаваме да говорите за онова, което сте видели. Корабите на Мироопазващите сили си отидоха и пътят е открит. Икрома трябва да действа сега, преди да е станало късно.

— И какво точно смятате да правите?

Кливерес махна с ръка и шестимата стражи при вратите напуснаха постовете си и пристъпиха напред. Един от тях хвана Фиббит за ръката.