Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Кавана стисна устни. Спомни си какво бе казал Куин за товарните кораби, преоборудвани в бойни.

— Може би това е само поддържащ флот — предположи той. — Истинската бойна сила може би е съставена от кораби като онзи, който ни прихвана.

— Не мисля така — възрази Колчин. — След примирието унищожихме целия им военен флот. Те не са могли да скрият от инспекторите повече от няколко кораба с тези размери. А не е възможно оттогава да са построили друга корабостроителница. Не и с охраняваната зона и ограниченията за онова, което влиза и излиза от техните светове.

Кавана кимна. По този въпрос Колчин беше прав. Той беше инспектирал охраняваната зона, когато беше в парламента.

— Тогава какво излиза?

Колчин вдигна рамене.

— Излиза, че с хиляда кораба с прикрепени отвън оръжия трябва да се завладеят или разрушат три големи и две малки планети. Това е невъзможно и икроманците много добре го знаят. Във всеки случай не и с един-единствен удар преди да пристигнат Мироопазващите сили.

Кавана погледна към корабите долу и неочаквано почувства, че гърдите му се стягат.

— Освен ако не планират да прибегнат до използване на ракети или лъчеви оръжия — каза той.

— Не говорите сериозно, нали?

— Не говоря сериозно ли? — възрази Кавана. — Докажи ми, че е невъзможно. Особено сега, когато Севкоорд измъква компонентите от онова, което е било скрито през всичките тези години, и ги подготвя за сглобяване.

— Нямах предвид това — промърмори Колчин. — Боже Господи! Ако икроманците се доберат до него, застрашава ни сериозна опасност.

Кавана пое дълбоко дъх, опитвайки се освободи от пристягането в гърдите. КИОРО в ръцете на отмъстителните икроманци…

— Е, нека не избързваме със заключенията — каза той. — Може би са измислили някаква тактическа схема, при която хиляда кораба са напълно достатъчни.

Колчин поклати глава.

— Ще ми се Куин да беше тук. Нас, командосите, не ни обучаваха много за бойни действия с кораби. — Той се обърна с гръб към прозореца. — Между впрочем… независимо какво ще ни струва това… то показва, че бяхте прав като казахте, че мрачанците нарочно ни пуснаха да избягаме. Залагам десет срещу едно, че са знаели всичко за това място и са искали да дойдем тук и да направим видяното обществено достояние.

Кавана беше забравил за този разговор.

— Сигурно изглежда така — съгласи се той. — Как го нарече Кливерес? Куриерски кораб стелт?

— Точно така — потвърди Колчин. — Това означава, че когато този кораб навлезе във въздушното пространство, е трудно да се засече. Както нашите стражеви кораби — в тяхната тахионна емисия има някакво объркване на полето.

— Това наистина дава основание на икроманците да предполагат, че мрачанският кораб е шпионски.

— Не мога да ги обвинявам за това — съгласи се Колчин. — Онова, което не мога да разбера, е защо мрачанците си направиха труда да ни изпращат тук. Защо не се обадиха направо на Мироопазващите сили?

— Не зная — призна Кавана. — Може би не искат да отговарят на неудобния въпрос откъде знаят за тази подготовка. А може би преследват двояка цел: ние да разгласим за подготовката на икроманците и заедно с това да ни накарат да спрем да търсим човека от бродерията на Фиббит. Или пък да разгласим и да забравим за мрачанските легенди за завоевателите. Избери си една от двете версии.

Колчин поклати глава.

— Звучи ми прекалено сложно за мрачанците.

Кавана изсумтя.

— Аз пък започвам да си мисля, че мрачанците не са нито толкова прости, нито толкова искрени, колкото се представят. — Зад тях нещо прошумоля и той се обърна. Влезе Хил. — Намери ли нещо за Фиббит?

— Да — кимна Хил. Изглеждаше леко възмутен. — Импровизирах рамка за бродерия от пластмасова кутия, която намерих в един гардеробни една кърпа от умивалнята. Не й хареса текстурата, но й предложих да я приеме като предизвикателство. Каза, че ще се опита отново да избродира мъжа от Миг-Ка Сити.

— Как изглежда стаята? — попита го Колчин.

Хил вдигна рамене.

— Няма следи от нови инсталации. Вярно, че могат да използуват отражателни устройства от прозорците, но с този шум и вибрация няма да научат много нещо.

— Имаш ли някаква идея какво представлява това място? — попита Кавана. — Прилича на хотел.

— Наистина е хотел — съгласи се Хил. — Построен преди двадесет години от швейцарско-икромански консорциум.

— Странно място за хотел — коментира Колчин.

— И гостите в него са странни — допълни го Хил. — Повечето са отегчени катерачи.