Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Не, не бяха проводници, бяха от някакъв друг вид стъклена материя. Може би оптически влакна? Или зхиррзхианците бяха разработили електронни схеми на базата на някакъв нов полеви или тунелен ефект.

Което означаваше, че беше прав относно пусковото устройство, носено от Нзз-ооназ, Стъклени сенсори… разпръснати по различни части на усмирителния му гащеризон. В такъв случай зхиррзхианците използуваха насочен сигнал за задействане на устройството. Почти сигурно инфрачервен или ултравиолетов импулс, макар че беше възможно да са минали и в рентгеновата част на спектъра. Не че това имаше някакво значение.

Не, не беше прав. Сигналите, които използваха, не представляваха само научен интерес. Ако той можеше да блокира достатъчен брой сенсори от костюма си, без зхиррзхианците да го забележат, може би щеше да намери начин да се отърве. Но за да може да ги блокира, трябваше да знае какви сигнали използват. Инфрачервената и ултравиолетовата светлина можеше да спре с кал или листа. За рентгеновите лъчи обаче освен оловен лист нищо нямаше да свърши работа.

Едно внимателно проучване на диска може би щеше да му даде желаната информация. Но то трябваше да почака. Вече се бе къпал достатъчно дълго, а не биваше да нарушава установения ред и с това да предизвиква подозрения. Фелиан натисна внимателно пластинката в сапуна, докато тя се скри. Не беше идеалното скришно място, но пък имаше това предимство, че двойно по-дебелите стени на клетката намаляваха чувствителността на сенсорите. С малко късмет този път може би щеше да успее.

Той продължи да натиска, докато дискът съвсем се скри, приглади сапуна, спря душа, избърса се и излезе.

Повтори се случаят отпреди една седмица. Около килията застанаха четирима зхиррзхианци със сиви тояги, готови за стрелба, а двама невъоръжени отвориха вратата и застанаха до нея, Трр-гилаг стоеше и гледаше, езикът му изскачаше и се прибираше в устата.

— Какво става? — попита Фелиан и почувства, че му се повдига.

— Ти излиза от килия! — заповяда Трр-гилаг.

Значи и този път го бяха открили. Фелиан тихо въздъхна й излезе. Един от невъоръжените зхиррзхианци мина покрай него, влезе при душа, извади малък инструмент и зарови в сапуна.

— Не редно — каза Трр-гилаг. — Ти твърди не знае?

Фелиан се обърна и го погледна.

— Самичък падна — каза той. — Помислих, че мога да го взема и да го разгледам. Както вече ви казах, ние хората сме много любопитни.

За момент единствените звуци бяха тихото жужене на вентилационната система и шумът от стърженето на зхиррзхианския инструмент.

— Зхиррзхианци греши — най-после каза Трр-гилаг. — Вие не немислещи хищници. Вие мисли и планира. Прекалено много. Утре не ходи навън.

— Не е честно — протестира Фелиан и почувства в устата си стомашни киселини.

— Говори не честно? — отвърна зхиррзхианецът, който излезе от клетката с покрития със сапун диск в ръка. — Не честно към хищник!

Дълбоко във Фелиан нещо се пречупи. В този миг за него беше безразлично дали е жив, или мъртъв.

— Хищници ли — озъби се той. — Ще ти покажа аз на теб едни хищници. — И пристъпи към зхиррзхианеца, стиснал юмруци. Смътно долавяше, че Трр-гилаг го вика и че един зхиррзхианец вдига оръжието си…

И внезапно целият свят избухна в блестяща бяла светлина.

Фелиан се дръпна назад, закри лицето си с ръце и изпсува. Чу как зхиррзхианците тичат към него, чу вратата да се затваря. После чу и гласа на Трр-гилаг.

— Вие не немислещи същества. Но все пак вие хищници. Вие предизвика война.

Фелиан предпазливо отвори очи. Като се изключеше някакво щипене и една голяма цицина, изглежда, беше добре. Видя че групата зхиррзхианци вече се отправят към външната врата.

— Ние не винаги първи започваме войни — каза той на Трр-гилаг. — Но независимо дали сме ги започнали ние, или други, винаги ги печелим. Кажи това на вашите старейшини.

Последва кратка пауза.

— Ще каже — обеща Трр-гилаг.

И също излезе. Фелиан остана сам. Ако се изключеха неколцината зхиррзхиански техници, които както винаги работеха на мониторите във външната стая.

Фелиан взе гащеризона си и бавно започна да се облича. Край на първо действие. Дотук с покорството и наивността. Сега те вече имаха ясна представа за него. Но това беше без значение. Първо действие го беше извело значително по-напред, отколкото бе очаквал, пък и през това време беше събрал полезна информация.

Между другото, времето за хитрости също беше свършило. Какъвто и опит за бягство да предприемеше, трябваше да разчита на простата, неподправена, груба сила.