Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Пеша няма да стигнем далеч — каза той.

— Зная — изсъска Колчин през зъби. — Промяна на плановете. Обратно вътре.

И го поведе към сградата.

— Добре — каза Колчин, когато се вмъкнаха в сутерена. — Преди Хил да ви събуди, поогледах малко. Канцелариите на икроманците са един етаж над нас. Ще се промъкна там и ще се опитам да взема разписанието на куриерските им кораби. Ако успеем се качим на някой, докато пилотът предава пратките, може би ще можем да се измъкнем.

Кавана погледна лабиринта от тръби и канали.

— Мислиш ли, че ще можеш да влезеш вътре, без да те хванат?

— Е, ако не успея, икроманците все ще изпратят някой да ви извести — каза сухо Колчин и се хвана за една тръба. — Седнете и пазете тишина. Скоро ще се върна.

Всъщност сред тръбите и каналите нямаше място за сядане, но два метра настрана Кавана намери едно местенце, където можеше поне да се подпре. Смени стойката си пет пъти и тъкмо се готвеше отново да я смени, когато се чу приглушено тупване и се появи Колчин.

— Ето — каза задъхано той и пъхна в ръката на Кавана един джобен компютър. — Надявам се тук да го има… трябваше да взема каквото мога и да изчезвам.

Кавана отвори компютъра и го включи. На екрана се появиха светещите спирали на икроманския език и изписаха нещо, наподобяващо на стандартно разписание. Той затърси запис, в който да се споменава за съобщения или куриери.

Докато ги разглеждаше, нещо привлече погледа му и той набра файла на клавиатурата.

— Прилича на два отделни файла — коментира изображението на екрана Колчин. — Ето го! Разписание на куриерската служба. Има много полети…

— Предполагам, че от съображения за сигурност не предават съобщения по радио– или лазерни канали. Чакайте да видя…

Да, бяха намерили онова, което търсеха. Карти, листинги, разписания… всичко.

— Колчин?

— Изглежда, следващият по разписание куриерски полет ще пристигне след около двадесет минути — отговори Колчин и се взря в екрана. — Тази стена ще ни осигури прикритие, ако тръгнем примерно…

— Колчин! — почти извика Кавана.

— Какво има, сър?

— Намерих бойния им план.

На слабата светлина от екрана Кавана видя как лицето на Колчин се напрегна.

— Дайте да видя.

Кавана безмълвно му подаде компютъра. Колчин го взе и мълчаливо запрелиства файла. Кавана чакаше… Накрая Колчин вдигна глава.

— Какво успяхте да прочетете?

— Само за Мра-ап — отговори Кавана. — За мен това няма никакъв смисъл.

— Така е. Наистина няма никакъв смисъл — призна Колчин. — Те планират да ударят целия мрачански космодрум и корабостроителниците, но оставят незасегнати останалия транспорт и промишлените обекти. Съобщенията също… набелязали са местата за излитане на скутери, но не и наземните релейни и дори сателитни станции.

Кавана потрепери.

— Може би мислят, че няма да останат живи мрачанци, които да ги използват.

Замълчаха.

— Да — най-после наруши тишината Колчин. — Очевидно смятат да използват КИОРО. Не мога да повярвам!

— Може би греша — каза Кавана. — Ще ми се да вярвам, че греша, но според мен те или са създали нещо невероятно умно, или са забравили всичко, което знаят за това оръжие.

Колчин изключи компютъра и затвори вратата. После каза:

— По-добре да се размърдаме. Куриерът ей сега ще пристигне. Трябва да сме готови.

— Правилно — съгласи се Кавана. — Води!

— Стойте близко до мен и пазете тишина — каза Колчин и мина покрай него в тъмнината. Кавана се обърна да го последва и изведнъж почувства как някакво насекомо каца на врата му. Пресегна се да го махне…

— Не мърдай! — тихо заповяда един икромански глас.

Кавана замръзна; пръстите му докосваха студен метал, притиснат във врата му.

— Колчин?

Не последва никакъв отговор.

— Не мърдай! — чу се втори глас. — Нямаш никаква възможност да се освобо…

Думата беше прекъсната от ярка светлина — блестяща светкавица в тъмнината. Кавана се дръпна назад и стисна очи, в които остана образът на две борещи се фигури. Силни ръце го сграбчиха… през затворените му клепачи премина нова светкавица… чуха се още икромански гласове… последва глух удар от падането на тяло на пода…

После настъпи тишина.

— Колчин?

За негово голямо облекчение Колчин отговори веднага.

— Тук съм, сър. Съжалявам.

— Няма нищо — каза Кавана и мускулите му започнаха да се тресат от закъсняла реакция. Опитът им да избягат се беше провалил, но поне Колчин не беше убит.