Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Тръни обичайна защита на растение — каза Трр-гилаг.

— Прав си — каза Фелиан и внимателно пъхна ръка между бодилите. Вниманието му обаче беше насочено не към дланта, а към лакътя, по-точно към малкия стъклен диск, вграден в материала на усмирителния гащеризон, по средата между лакътя и рамото. В килията му нямаше нищо остро, но ако можеше да свърши работа с тези бодли, щеше да е добре. — Между вашите бодливи храсти има ли отровни? — попита Фелиан. — Някои от нашите са отровни, макар че повечето не са смъртоносни, а само неприятни. Заострени връхчета, слабо кисели химически вещества… такова действие.

— Имаме и от двата вида — каза Трр-гилаг и на Фелиан му се стори, че долавя нотка на безпокойство в гласа на извънземния. — За това растение не знаем.

— Няма значение, аз съм внимателен — увери го Фелиан. Беше заел желаното положение: ръката му пъхната в храста с повече или по-малко ясен път за излизане, един бодил забит около милиметър в плата на гащеризона точно над стъкления диск. — Като малък обичах да играя около такива храсти… ох!

Той бързо дръпна ръката си — почувства леко боцване там, където бодилът се беше забил в плата — и тихо изруга.

— Какво стана? — попита разтревожено Трр-гилаг.

— Малко се убодох — изръмжа Фелиан, демонстративно разтри убоденото място и тайно погледна към ръката си. Беше успял. Бодилът беше прокъсал около милиметър от материята на гащеризона до стъкления диск. Може би достатъчно, за да пъхне нокът под края му.

— Къде боли? — попита Трр-гилаг.

— Тук — каза Фелиан и показа дланта си. — Ето тук. — И посочи бялата трапчинка, която беше направил с нокти, когато си дръпна ръката. — Изглежда, кожата не е пробита. Но ме заболя.

Трр-гилаг избърбори нещо на зхиррзхиански и Свв-селик пристъпи напред.

— Свв-селик вземе проба от бодил — обясни Трр-гилаг. — Провери за отрова.

— Благодаря — каза Фелиан. Значи наистина не знаеха нищо за растението. Това означаваше, че вероятно се намират на някаква предна база, където няма напълно развита колония. Потенциално полезна информация.

— Чувства зле? — попита Трр-гилаг.

— Добре съм — отговори Фелиан и осъзна със закъснение поетия риск. Ако тези бодили бяха отровни, щеше да стане лошо. — Малко странно е, че растението изобщо има бодли — добави той, за да смени темата. — Обикновено бодилите служат за защита срещу животни, които се хранят с храсти. Но наоколо, изглежда, няма никакви животни.

— Там много животни — каза Трр-гилаг. — Стоят отвъд ограда.

— А отсам? — многозначително попита Фелиан. — Отсам сте ги избили, нали?

Шестте зеници в очите на Трр-гилаг малко се свиха.

— Зхиррзхианци не напада първи, Кавв’ана — каза той.

— Разбира се — каза саркастично Фелиан. — Забравих. Вашите старейшини са ви казали. И разбира се, те не лъжат.

— Не говори лошо срещу старейшини! — излая Свв-селик. — Ти предупреден. Не говори лошо!

— Може би старейшините просто грешат — продължи Фелиан. — А може и да са ги излъгали.

— Не възможно — настоя Свв-селик. — Всички старейшини присъства.

Фелиан повдигна вежди.

— Всичките старейшини са присъствали?

— Не всички старейшини на зхиррзхианци — поясни Трр-гилаг. — Старейшини на родове Кее’р и Тоо’рр и Флии’рр.

— Тогава те са излъгали — каза Фелиан. — Аз бях там, спомнете си…

— Старейшини не излъгали — настоя Свв-селик. — Старейшини там.

— Но командирите на флота…

— Старейшини там.

Фелиан въздъхна и призна, че е в безизходно положение. Явно дори при очевидни доказателства за противното лоялността към племето нямаше да позволи на зхиррзхианците да задават неудобни въпроси на старейшините относно битката при „Джутланд“. Може би в това беше силата на тримата, които изпълняваха ролята на следователи.

Но ако човек е достатъчно упорит, и най-добре поддържаната лъжа може да бъде разобличена. А в защитните позиции на Трр-гилаг вече бяха започнали да се появяват пукнатини.

— Чудесно — каза Фелиан. — Ти вярваш в онова, в което искаш да вярваш. — Той посочи храстите в края на гората. — Ще може ли да се разходим там?

Никак не беше лесно да отпори малкия диск от гащеризона. И то докато го съблича под зорките погледи на зхиррзхианците. Но успя. Може би беше почнал да става добър в тези хитрости. По-вероятно обаче, тъй като зхиррзхианците нямаха нокти, да не бяха наясно какво може да се постигне с тях.

Той пусна топлата вода, изчака стените на клетката да се покрият с пара и се зае да разглежда новата си придобивка. Както вече бе забелязал, горната страна на диска представляваше тъмна стъклена материя. От долната имаше нещо, приличащо на миниатюрна електронна схема, и два къси проводника, които завършваха в гащеризона.