Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Ще поправим стореното зло — каза Кливерес.

Стражите спряха в полукръг около тях.

— В тези корекции влиза ли и Общността? — попита тихо Кавана.

Тя го погледна недоумяващо, после каза:

— Вие не разбирате, лорд Кавана. Някой ден може би ще разберете. Хайде. Транспортът ви очаква.

Северните гористи степи представляваха поредици от равнини в северната част на втория по големина континент на Формби. Въпреки сухия климат степите бяха покрити с огромни дървета с ветрилообразна форма — горите очевидно съществуваха отпреди столетия, когато при промяната на климата бяха загинали всички растения с по-малка и по-плитка коренова система. В старите легенди ветрилообразните дървета се споменаваха като стълбове, които подпират небето.

А в момента във всички посоки, почти докъдето се виждаше от техния прозорец на третия етаж, земята между дънерите беше покрита с космически кораби, кабели и спомагателна техника и навсякъде трескаво сновяха икроманци.

След двадесет и пет години принудителен мир икроманците отново се готвеха за война.

— Това е лудост — промърмори Кавана. — Не ни ли стигат неприятностите със завоевателите, които всеки момент могат да ни нападнат?

— Може би точно заради това тук така трескаво се готвят за отбрана — обади се Хил. Откакто бяха пристигнали, той непрестанно обикаляше из апартамента. — Може би смятат, че Мироопазващите сили ще са твърде ангажирани и няма да имат време да се занимават с тях.

— Ако мислят така, значи са глупаци — отсече Кавана.

— Общността няма да стои със скръстени ръце и да гледа как се прави опит за геноцид.

— Какво? — попита Фиббит разтревожено. — Геноцид? Какъв геноцид?

Кавана я погледна изпод вежди. Нима Фиббит изобщо нямаше представа какво става тук?

Все пак потисна раздразнението си. Тя вероятно наистина нямаше представа. В политиката сандуулийците бяха наивни като четиригодишни деца.

— Няма нищо — успокои я Кавана. При дадените обстоятелства Фиббит може би се чувстваше по-безпомощна от всички. — Няма нищо. Не се безпокой, ще се справим.

— Да — каза Фиббит, но не изглеждаше много убедена. — Вярвам, че ще се справите.

Кавана въздъхна. Чудесно. Към цялото чувство на вина поради кашата, в която ги бе забъркал, се прибавяше и бремето за недостатъчно доверие. Защо, по дяволите, не беше отишъл на Ейвън, вместо да довлече всички тук?

— Виж, Фиббит, защо не се заемеш с бродиране или нещо подобно? — предложи й той. — Няма смисъл да стоиш със скръстени ръце и да се тревожиш.

Фиббит се огледа безпомощно.

— Нямам материал за бродерия. Нито рамка.

— Хил ще ти помогне — отвърна Кавана и погледна към него. — Хил?

— Да, сър — отговори Хил без никаква изненада. — Хайде, Фиббит, ела да видим какво можем да намерим.

Фиббит се разгъна от стола и отиде с Хил в една от другите стаи на апартамента. Кавана въздъхна още веднъж и се обърна към прозореца.

— Ако останем дълго тук, всички ще полудеем — сподели той с Колчин. — По-добре потърси начин да се измъкнем.

Колчин вдигна пръст.

— Една минутка, сър.

Кавана се намръщи и погледна през прозореца. Колчин методично проучваше сцената навън, устните му мълчаливо се движеха.

— Е? — подкани го Кавана.

— Не съм сигурен — бавно започна Колчин. — Струва ми се, че закрепват на корабите външни капсули с оръдия. Повечето са най-нови търговски модели, вероятно проектирани с възможност за бързо преустройство във военни.

— Излиза, че са започнали съвсем отскоро?

— Преди не повече от седмица — каза Колчин. — Може би дори по-малко… корабите от охраняваната зона са се изтеглили само преди няколко дни.

— И Йерархията е решила, че това е очакваният шанс да продължат войната оттам, откъдето са я прекъснали, така ли? — изръмжа Кавана.

— Точно така, сър — съгласи се Колчин. — Съвсем отскоро са започнали. И от начина, по който говореше Кливерес, излиза, че нямат намерение да продължат много дълго. Съмнявам се, че ще поемат риска да предприемат операция от такъв мащаб на някой от другите си светове — те са много по-населени, много са близко до основни търговски пътища и има много повече пристигащи и заминаващи неикромански кораби. Най-вероятно е точно така.

— Това не е ли достатъчно?

— Не, сър. — Колчин поклати глава. — Това е само гледна точка. Но тя не изчерпва въпроса.

Кавана се намръщи. Колчин говореше съвсем сериозно.

— Какво искаш да кажеш?

— Погледнете ги. — Колчин посочи с ръка. — Там има много техника, но по-голямата част от нея всъщност е поддържаща и спомагателна. Корабите, които се виждат, не са повече от тридесет или четиридесет. Дори целият регион на степта да е претъпкан, корабите ще са най-много хиляда. И то преоборудвани товарни кораби, не военни.