Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Чу се щракане и в сутерена нахлу слаба светлина. На три метра пред Кавана, в центъра на група въоръжени икроманци, стоеше неподвижен Колчин. В корема му, насочени малко нагоре, бяха опрени два икромански лъчеви ножа. Отвсякъде ги бяха заобиколили икроманци със заредени оръжия. Всичките мъже.

Кавана въздъхна. Това е. Бяха опитали и се бяха провалили.

— Е — каза той. — Обратно в стаята ли?

— Боецът Колчин ще бъде затворен на друго място — отговори един застанал малко встрани икроманец. — Ти ще бъдеш заведен при Кливерес си Йатор.

Кавана се намръщи.

— Сам?

— Да! Сам!

Колчин стисна зъби. Очите му блеснаха.

— Няма нищо, Колчин — бързо каза Кавана. — Всичко ще се уреди. Върви горе.

Колчин погледна пазачите си.

— Сър…

— Върви с тях! — каза Кавана и гласът му прозвуча като заповед. — Фиббит вероятно ще пощурее горе. Помогни на Хил да я успокои.

Колчин се отпусна. Критичният момент беше отминал и той го знаеше.

— Слушам, сър.

Кавана погледна икроманеца и каза:

— Готов съм. Води.

Като се имаше предвид късният час, Кавана беше очаквал да намери си Йатор облечена с икромански еквивалент на нощница и да изглежда поне малко разрошена. За негова изненада тя беше в пълно дипломатическо облекло, с церемониален шлем и богато украсено наметало.

— Лорд Кавана! — каза важно Йатор, когато го въведоха в кабинета и му посочиха да седне на сложения срещу нея стол. — Бих желала да говоря с вас.

— На вашите услуги — отговори Кавана, седна и се опита да забрави за застаналите зад гърба му въоръжени икроманци.

Кливерес отвори леко уста и крокодилските й зъби блеснаха.

— Стражи! Чакайте навън! — нареди тя.

Икроманците се обърнаха, излязоха и затвориха вратата. Кавана съсредоточи вниманието си върху Кливерес. Съзнаваше болезнено колко класическа е тази процедура. Тя вече знаеше, че той и Колчин са видели техния военен план… освен това здравата икроманка едва ли се нуждаеше от мъжка помощ, за да убие един невъоръжен мъж на средна възраст. Бързо, чисто и без потенциалното неудобство от свидетели.

И ужасно мелодраматично. Той обаче се съмняваше, че това може да я разтревожи.

— Докладваха ми, че в сервизното помещение сте дискутирали с боец от Мироопазващите сили икроманския военен план — каза Кливерес.

За част от секундата Кавана си помисли да отрича. Но това щеше да е толкова глупаво, колкото и безполезно.

— Малко — призна той.

— Казаха ми също, че сте говорили за оръжието КИОРО.

Кавана почувства тежест в гърдите, в ума му премина предчувствие за приближаваща смърт. Икроманците знаеха, че той и Колчин ги подозират в намерение да откраднат КИОРО… и последното нещо, което биха позволили, беше това да стане известно на Общността.

— Така ли? — пророниха пресъхналите му устни. — Не си спомням.

Вторачила в него немигащи очи, Кливерес стоя дълго, без да проговори. Кавана я гледаше, заслушан в туптенето в ушите си, и съжаляваше, че не може да разчете изражението й. Но може би така бе по-добре. Каквото и да се случеше — неочакван скок и разкъсване с острите крокодилски зъби, смъртоносна тиха разходка до камерата за екзекуции или нещо друго… по-добре да не знае.

Внезапно Кливерес се изправи. Кавана се сви на стола и се приготви за скок.

— Слушайте какво ще ви кажа, лорд Кавана — каза си Йатор. — Ние няма да стоим със скръстени ръце и да ви позволим да избиете нашите деца, както направихте с паволианските войници. Ако бъде използвано КИОРО, ще се бием до последния икромански войник. Предайте това на Йерархията на Севкоорд.

Тя отново седна и обърна глава на деветдесет градуса от него.

— Вашите хора пристигат — каза Кливерес и взе един джобен компютър от масата. — Вие сте свободен да заминете с тях.

Кавана се намръщи. Сърцето му още туптеше силно, капка пот се стичаше по слепоочието му. Нещо тук не отговаряше на сценария. Освен ако не възнамеряваха да скочат върху него, когато излезе от стаята… но икроманците едва ли щяха да направят това.

— Извинявайте — каза предпазливо той. — Мисля, че нещо не разбирам.

Кливерес го погледна.

— Всичко е съвсем ясно — каза тя. — Ако Йерархията на Севкоорд използува срещу икроманците КИОРО, тя ще заплати висока цена. Погрижете се всички да го разберат.

Кавана поклати глава.

— Съжалявам, но пак не разбирам. Севкоорд не се кани да използува срещу икроманците КИОРО. Ако въобще използуваме това оръжие, то ще бъде срещу завоевателите.