Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Какъв е този кораб, който идва? — предпазливо попита той. — Цивилен? Дипломатически?

— Военен, на Мироопазващите сили — каза Кливерес. — Под командването на един човек на име Торин Лий.

Торин Лий? Онзи Лий, който заедно с Бронски нахлу рано сутринта в хотела? Но за Мра-миг отговаряше Бронски. Или поне беше един от отговорниците.

— Господин Лий представи ли пълномощията си?

— Каза само, че пътува по поръчение на депутата от парламента на Севкоорд Джейси Вандайвър.

Вандайвър! Трябваше да се досети.

— Каза ли защо идва?

— Да отведе вас и вашите хора от Икрома — каза Кливерес и внимателно го погледна. — Не разбирам, лорд Кавана. Този човек не е ли ваш съюзник?

— Не — отвърна Кавана и се опита да си изясни ситуацията. — Той работи за един от онези хора, които искат да изтребят враговете си. По-точно онези, които смята за врагове.

— Между които са и икроманците?

Кавана се замисли. Вандайвър сигурно не го беше грижа за икроманците. Но вероятно не го беше грижа и за никои нехуманоиди.

— Лий идва тук, в степите?

— Да. И настоява до пристигането му да не ви се разрешава да напускате това място нито пък да се свързвате с някого.

— В такъв случай преди да е дошъл трябва да преместите въоръжените търговски кораби на друго място — каза Кавана.

— Невъзможно е — отвърна Кливерес. — Корабът вече е много близко и лесно ще открият такова масово преместване. — Тя вдигна глава. — Не разбирам, лорд Кавана. Наистина ли искате да ни помогнете срещу мрачанците?

— В момента не съм заинтересован да помагам нито на вас, нито на тях — категорично заяви Кавана. — Вие ме информирахте за онова, което се е случило тук през последните двадесет и пет години, за което съм ви благодарен. Но ми трябва време, за да осмисля всичко. Онова, което искам сега… което всички искаме… е да запазим Общността от вътрешни вражди, докато се справим със завоевателите. Това означава икроманците да не нападат мрачанците, за да не трябва Мироопазващите сили да налагат санкции срещу вас.

— Но ние не можем да рискуваме да попаднем под отровата на мрачанския разкол — протестира Кливерес.

— Ние ще се справим с това — увери я Кавана. — Но точно сега цялото ни внимание трябва да бъде насочено към завоевателите.

Той пое дълбоко дъх. Наистина беше несправедливо. Беше излязъл от политиката преди шест години. Тридесет години преди това беше напуснал военна служба. Но сега беше тук и трябваше да направи всичко, каквото може.

— Трябва веднага да говорим с Колчин и Хил — каза той на Кливерес. — Да споделим онова, което знаем, и да стигнем до някакво заключение. Искам веднъж завинаги да разбера кой е онзи човек от бродерията на Фиббит.

— Ще се разпоредя. — Кливерес замълча, вперила поглед в Кавана. — Какво ще кажете на Торин Лий, когато види въоръжените търговски кораби?

— Не зная — призна Кавана. — Но дотогава има още цял час. Все ще измислим нещо.

— Говори Клипър, Маестро. Готови сме.

— Прието! — отговори Куин. — Макс, започвай сканиране!

— Слушам, започвам сканиране — докладва компютърът. — Започвам с разделяне по сектори.

Арик пое дълбоко дъх. „Каунтърпънч“ излетя от звездолета майка и той заоглежда извития край на планетата. Първата система, до която стигнаха, беше ужасна. Дълго и мъчително чакаха в тясната кабина на изтребителя, без Куин да атакува врага, за чието съществуване до този момент Арик дори не беше подозирал. Втората система не беше много по-добра, но той си беше внушил, че е започнал да привиква.

Не беше привикнал. И сега, на третия път, се чувстваше толкова нервен, колкото и първия. Седнал в изтребителя, загледан в шлема на седящия пред него Куин, той се чувстваше толкова не на място, колкото като дете се чувстваше в кабинета на баща си в очакване той да свърши поредния телефонен разговор. До него зееше жакът за майндлинк и му напомняше, че не е за него. Ако и когато възникнеше бойна ситуация, той щеше да е в тежест.

И отгоре на всичко това всъщност беше само половината от начертания план: третата система от петте, за чието изследване бяха обещали да помогнат летците. Още три безрезултатни опита и щеше да трябва да се върнат в Общността и да отговарят на обвиненията, които несъмнено щяха да им предявят.

И да изоставят Фелиан на завоевателите.

— Приеми доклад, командире. — Гласът на Макс прекъсна мрачните му мисли. — Засякох обширен район с обработен метал. Въведох местонахождението и спецификациите.