Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Арик се намръщи и каза:

— Не. — Това е първата следа, на която попадаме. Не можем да си позволим да я подминем. Хайде да слезем.

— Готово — съгласи се Куин. — Клипър, слизаме. Следете внимателно!

Изтребителят се насочи назад към пирамидата, носът му се повдигна нагоре и после се спусна надолу — Куин премина към вертикално кацане.

— Няма да се бавя — каза Куин и отвори капака.

— Не — отвърна Арик и разкопча коланите. — Ти ще останеш тук. Аз ще сляза.

Куин се обърна и го погледна.

— Сър…

— Елдорадо — поправи го твърдо Арик и се измъкна от седалката. — И обърни внимание, че няма място за спор.

— Може да е опасно…

— Сигурно е опасно — изсумтя Арик. — И ако възникне проблем, трябва да има подкрепление. Ти можеш да управляваш тази машина. Аз не мога. Значи аз трябва да изляза.

Измъкна се от изтребителя и се спусна по стълбичката преди Куин да успее да възрази. След двата дни, прекарани в безтегловно състояние, малко залиташе. Внимателно, опитвайки се да гледа едновременно във всички посоки, тръгна към пирамидата.

Както беше казал Куин, пирамидата беше висока около три метра, с блестяща, чиста, бяла повърхност. А колкото до петната…

— Не са петна — съобщи Арик и се взря в едно от тях. — Дупки са. Като цилиндри с диаметър около четири сантиметра и два или три дълбоки.

— Странна форма на ерозия — коментира Арлекин.

— По-вероятно гнезда за артилерийски снаряди — предположи Клипър.

— Нито едното, нито другото — каза Арик. — Първо, много са гладки. И второ, над всеки има вратичка.

— Вратичка? — повтори като ехо Делфи. — Каква вратичка?

— От някаква мрежа — отговори Арик. — Изключително фини нишки, много плътни. Материалът е блестящ, но мисля, че не е метал. Може би е стъкло.

— Прав си. Уредите показват, че не е метал — потвърди Куин. — Както не е от метал и пирамидата.

— В последния доклад от нападението на „Джутланд“ се посочва, че в конструкциите на завоевателите няма никакъв метал — посочи Шрайк.

— Вярно — съгласи се Клипър. — Макар че това едва ли е доказателство, че тази пирамида е построена от завоевателите. Елдорадо, вижда ли се нещо през мрежата?

— Много добре се вижда — отвърна Арик, заобиколи пирамидата и надникна през няколко вратички. — Повечето изглеждат празни. Една минутка. Тук има една… — Той се намръщи и отново погледна. — Вътре има тънко резенче изсъхнало месо.

— Какво? — попита Паладин.

— Поне прилича на месо — каза Арик. — Много тънко резенче от малко поизсъхнала наденица на дъното на дупката. Тъмнокафяво на цвят. С диаметър приблизително колкото малкия ми пръст. — Той погледна през още няколко вратички. — Има още няколко такива резенчета. Повечето са с почти същия вид, макар че по цвят малко се различават. Чакай. Ето едно резенче, което е много по-дебело от другите. Може би три или четири пъти.

Настъпи дълга пауза. Арик се наведе по-близко до мрежата над последната дупка и се опита да разгледа резенчето по-подробно. Наистина приличаше на изсушена наденица: тъмнокафява, с червеникав оттенък, малко спаружена. Вятърът, който духаше през дърветата, за момент се засили, въздушният поток нахлу през мрежестата вратичка и резенчето леко се разлюля. Вятърът утихна…

И Арик онемя. Сега, когато вятърът не шумеше, той чу нещо друго. Тихо и неясно, почти като въображение. Но определено го чу.

Продължителен стон.

— Как са затворени вратичките? — попита Делфи.

Арик трепна. Гласът бе прекалено реален след далечния стон.

— Извинявай. Какво каза?

— Попитах как са затворени вратичките.

— Хм… — Арик натисна с облечената си в ръкавица ръка една вратичка. Материалът, от който бе направена пирамидата, беше изключително хлъзгав.

— Изглежда доста здраво — отговори той. — С панти в единия край и ключалка в другия. Да се опитам ли да я отворя?

— Не — намеси се Куин. — Онзи, който е сложил защитна вратичка на нещо такова, може би е поставил защита и срещу отваряне с взлом. Освен това ни предстои да огледаме голяма площ. Макс, откри ли нещо ново отгоре?

— Нищо необичайно — отговори компютърът. — Бих посочил обаче, че сенсорите на звездолета не са проектирани за детектиране от голямо разстояние на използваните от завоевателите материали.

— Тук не сме много по-добре — каза Куин. — Продължавай да наблюдаваш инфрачервените сенсори и тези за движение. Елдорадо, връщай се и да се махаме.

— Добре — отвърна Арик. — Искам да споделя нещо, което може да е важно, а може и да не е. Преди минута, когато беше много тихо, мисля, че чух тих вик.