Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Куин обаче имаше други идеи. Той беше посочил, че емисионните топлинни числа на пристигащите кораби вероятно ще са единствената следа, по която може да се каже от какво разстояние идват. Звездолетът имаше необходимите инструменти да засече тези числа, а Макс — подходящите програми, за да ги пресее и интерпретира.

И сега чакаха. Като мюрета пред гюме. Надяваха се, че новодошлите ще влязат в планетарното пространство достатъчно близко до тях, за да получат точни показания, и все пак достатъчно далеч, за да не ги забележат, проследят и набързо да изпарят звездолета.

— Чудя се дали можем отново да променим орбитата си — каза Арик. — Ако се преместим малко по-високо в гравитационната яма, ще можем по-бързо да излезем оттук.

— Добре сме си и тук — успокои го Куин. — Последното преместване ще ни издигне в апогея точно когато те ще влязат във въздушното пространство. — Успокойте се. Има голяма вероятност завоевателите да разберат, че сме били тук, много след като сме си отишли. Макс, има ли някаква промяна в техния вектор?

— Не, командире. Все още са на първоначално изчисления.

— Наблюдавай за преместване точно в края — предупреди го Куин. — Може да имат специален метод на подход.

— Прието — докладва Макс. — Ще навлязат приблизително след една минута.

Арик погледна дисплея и видя мъглявия хоризонт на планетата под тях.

— Какво ще правим, ако дойдат откъм другата страна на планетата?

— Ще трябва да видим как изглежда орбитата им на слизане — каза Куин. Той взе края на своя кабел за майндлинк и без колебание го включи в жака до главния дисплей. — Пригответе се! Идват!

Арик затаи дъх, несъзнателно се стегна и загледа дисплеите. Часовникът отброяваше секундите…

— Промяна на вектора! — извика Куин. — Идват към нас…

А после неочаквано се появиха: два млечнобели кораба със същата хексагонална конфигурация като тази от записите на стражевите кораби от „Джутланд“, врязала се дълбоко в паметта на Арик. Малко под тях, влизащи в орбита успоредна на тяхната.

Само на два километра!

— Куин! — извика Арик. — Точно над тях сме…

Куин не отговори. Челото му бе смръщено от напрежение, очите му бяха втренчени със смразяваща пустота в дисплея, на който се виждаха корабите на завоевателите.

На таблото до жака за връзка с компютъра светнаха две бледозелени светлини.

Арик се вторачи в дисплея. Корабите на завоевателите завиха към звездолета, „Корвините“ се спуснаха към тях като разгневени орли, защитаващи гнездата си. Ужасно тихо, ужасно сериозно, ужасно точно. Четирите изтребителя и звездолетът майка действаха като едно цяло.

Копърхеди!

С крайчеца на окото си Арик видя трепкане на светлина под дисплея…

И внезапно дисплеят трепна и завоевателите и планетата изчезнаха.

— Куин! Какво стана? Излязохме ли?

Изминаха няколко секунди преди да получи отговор. После очите на Куин бавно се фокусираха и той отговори със странен глас:

— Да. Получихме необходимите ни данни и излязохме. Няма никакви повреди.

Арик почувства, че някак странно не му стига въздух.

— Ами „Корвините“?

— Трябва да са с нас — отвърна Куин. Двете светлини под жака бяха изчезнали. Той се пресегна и измъкна кабела. — Извършихме двеминутен паралелен скок.

— Разбирам — каза Арик. Беше виждал хора, които правят паралелен скок, но не постигат оптимални резултати. Проблемът беше в едновременното извършване и в дрейфа… но онези пилоти нямаха синхронизацията на копърхед. — Хвърлихте ли статична бомба?

— Не — отговори Куин с малко тъжен глас. — Нямаше време. Имахме само две минути.

Арик погледна дисплея, който сега функционираше като главен пулт за състояние на звездолета.

— Какво ще стане, ако ни проследят?

Куин вдигна рамене и издърпа другия край на жака, скрит в косата под дясното му ухо.

— Ще се бием. Не се безпокойте… има голяма вероятност да не могат да ни намерят. Оптималното време между улавяне на следа от килватер, излизане от околопланетното пространство и проследяване на кораб се смята две минути. Тъй като за това време ние отново ще влизаме, те ще се издигнат над нас.

— Какво значи това? Че като се движат с космическа скорост, не могат да проследят килватера ли? Или че няма да изчакат две минути и няма да забележат, че отново сме влезли в околопланетното пространство?

Куин поклати глава.

— Съмнявам се. Изглежда, тяхната космическа тяга почива на същия принцип като нашата. Значи и системата им за проследяване е построена на същия принцип.