Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Добре, но внимателно — предупреди я Такара. — Аутопсията на Бремер показва, че в раната може да има някаква отрова. Тук ли ще сте по време на почивката?

— Може би — отвърна Мелинда и погледна над рамото на Такара към отслабващата светлина над скалата. Свечеряваше се и те трябваше скоро да приключат. — Защо, нужна ли съм някъде?

— Полковникът иска да отидете при него в кабинета му. Можете ли да прекъснете за малко?

— Веднага — каза Мелинда, свали ръкавиците и респираторната маска и ги остави на таблата. — Хобсън, ще можеш ли сам да занесеш тялото в хладилната камера?

— Разбира се.

— След това почисти и докладвай на лейтенант Гаспери от Трето управление! — добави Такара. — Щом се приготвите, можем да тръгваме.

„Кабинетът“ на Холоуей — един стол и бюро с компютър под навеса в ъгъла на секцията за тактическа апаратура — жужеше като кошер. Холоуей, застанал пред прикрепена към скалата карта, разговаряше с няколко души.

— А, доктор Кавана — каза Холоуей. — Съжалявам, че не мога да ти предложа стол, но тук сме малко зле с мебелировката. Започна ли дисекцията?

— Започнах — отговори Мелинда и бързо го огледа. Изглеждаше уморен. — Направих предварителен преглед на вътрешните органи и по-внимателно проучване в областта на гърдите. След като свърша с главата и крайниците, ще направя микроскопско изследване на тъканите.

— Разбирам. — Холоуей взе от отрупаното с електронна апаратура и документи бюро малка пластмасова кутия за биологически образци и й я подаде. — Погледни го. И ми кажи какво мислиш.

Мелинда взе кутията и я отвори. Вътре, поставен върху камуфлажна ръкавица, имаше тънък, леко накъдрен в края тъмнокафяв диск.

— Откъде се взе това?

Холоуей посочи към хората си.

— Донесе го сержант Дженовиц.

— Намерихме го на север от селището — отговори един кокалест мъж. — В малък кух цилиндър, вграден в някаква бяла пирамида, построена от завоевателите на хребета Овървю.

Мелинда погледна Холоуей и се намръщи. Завоевателите ги бяха нападнали само преди два дни.

— Завоевателите са го донесли — каза Холоуей. — Построили са четири такива пирамиди: на север, на юг, на изток и на запад от селището.

— Доста големи — каза Дженовиц. — Онази, която видяхме, беше над три метра висока и два широка в основата. В нея има може би двеста такива цилиндъра.

— Някакъв вид отбранителна станция? — предположи Мелинда. — Или сенсорна система?

— И за едното, и за другото са добре разположени — съгласи се Холоуей. — Единственият проблем е, че пирамидите изглеждат съвсем инертни. Няма нито активна, нито пасивна електроника, никакви енергийни източници или метал. Нищо. Освен ето тези неща. — Той кимна към кутийката.

Мелинда отново я погледна.

— Колко бяха?

— В дупките, които проверихме, открихме още четири — каза Дженовиц. — Може и да са повече… не можахме да погледнем на върха. Повечето дупки обаче са празни.

— Значи има достатъчно място за размножаване — отбеляза Мелинда.

— Взе ми думите от езика — кимна Холоуей. — По дяволите, трябва да разберем какви са тези неща. За предпочитане преди завоевателите да са докарали още.

— Разбирам — каза Мелинда. — Ще направя каквото мога.

Минаваше полунощ, когато Мелинда най-после отвори вратата на пластмасовото кълбо, където се намираше биохимическата лаборатория, и излезе в слабо осветената площ на главното здравно отделение. Не се изненада, когато видя, че Холоуей я чака.

— Научи ли нещо? — промърмори той, стана от мястото си до скалата и затвори джобния си компютър.

— Малко — отговори Мелинда и погледна редиците спящи ранени. Повечето бяха обгорени — жертви на лазерните оръжия на завоевателите. — Не можем ли да отидем другаде? — прошепна тя. — Не ми се ще да ги разбудим.

— Разбира се — също така тихо отговори Холоуей. — Насам!

Той я преведе покрай леглата и дежурната здравна служба до големите завеси, закрепени за ръба на надвисналата стена, за да спират светлината, и излязоха навън. Планинският въздух беше хладен.

— Какво откри? — попита той.

— Страхувам се, че не е много — отговори Мелинда. — Резенчето определено следва същия генетичен план като тъканта на завоевателите. Това показва, че е донесено от тях. Клетъчната структура е изключително плътна, което при хората може да означава, че е или от сетивна група, или от централна нервна система.

— Сетивна група? — замислено промърмори Холоуей. — Може би сме били прави като предположихме, че пирамидите са сенсорни станции.