Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Може би — съгласи се Мелинда. — Отново подчертавам, че това се отнася за хората. Засега обаче не знаем каква е телесната структура на завоевателите. И още нещо: клетъчната структура на резенчето изглежда изключително еднородна и само краят като че ли е направен от друг материал. Отново трябва да поясня, че за земната биология това означава, че не е яйце.

— Възможно ли е да е някакъв къс от тяло или пъпка? Нали някои растения и животни се възпроизвеждат по този начин.

— Някои, да — съгласи се Мелинда. — Повечето от онези, които познаваме обаче, са доста примитивни. Все пак това не означава, че същото е невъзможно и за по-развити животни. Аз обаче не вярвам пирамидите да са ясли на завоеватели, ако имаш предвид това.

— А защо не?

— Първо, защото мисля, че в нашия завоевател има нещо, което много прилича на полов орган — каза Мелинда. — Ако съм права, това означава, че те не се възпроизвеждат чрез безполово пъпкуване или деление. И второ, защо трябва някой да постави на открито ясла? Особено във военна зона?

— На мен ми се струва, че това може да са инкубатори на някакви местни животни на завоевателите — каза Холоуей. — Някакви свирепи животни, които да отвлекат вниманието ни от боя със самите тях. Тези неща са доста добре защитени… може би не си чула, но всяка дупка е затворена с мрежеста вратичка. Дженовиц е трябвало да разбие ключалката, за да я отвори.

— Не, не съм — призна Мелинда и неволно потръпна. — Сега го чувам.

— Студено ли ти е? — попита Холоуей, забелязал треперенето й. — Можем да влезем на топло.

— Не ми е студено — отговори Мелинда и погледна към звездите и рехавите облаци, които се носеха около тях. — Просто се чудех дали е безопасно да стоим на открито.

— Съвсем безопасно е — увери я Холоуей. — Не мисля, че завоевателите имат нещо, което в момента може да лети, а независимо какъв опит имат в разгърнат бой с кораби, не изглеждат толкова умели в бой при планетарни условия. Някой ден ще благодаря на брат ти, че прояви предвидливост и ни изпрати летците „копърхед“.

Мелинда трепна.

— Е, той едва ли е предполагал, че ще възникнат такива проблеми.

— Знам — каза Холоуей. — Просто се надявам, че ще намерят брат ти Фелиан.

Мелинда се обърна към него.

— Как… Летците ли ти казаха?

— Всъщност по този въпрос те бяха по-сдържани дори от теб — отговори Холоуей. — Но от два дни тази мисъл не ми дава мира. Единственото разумно предположение беше, че това е частна спасителна акция в космическото пространство на завоевателите. От реакцията ти разбирам, че съм прав.

— Да. — Мелинда отново вдигна глава към звездите и се запита какви са реалните шансовете да намерят Фелиан. И дали и той, и Арик няма да изчезнат в непрогледната космическа тъмнина.

— Ти не можеш да се биеш вместо тях — тихо каза Холоуей. — Единственото, което можеш да направиш, е да поемеш своя дял в борбата срещу завоевателите и да оставиш техния на тях.

— Лесно е да се каже — подхвърли Мелинда.

— Така ли мислиш? — възрази той и гласът му внезапно стана твърд. Знаеш ли, аз също имам приятели и семейство. Те са на кораби и наземни станции над цялата Лира и над сектори от Пегас. И също чакат нападението на завоевателите. Но аз не мога да свърша тяхната работа с тревоги по тях. Ти също не можеш.

Мелинда пое дълбоко дъх.

— За съжаление си прав.

— Няма за какво да съжаляваш — каза Холоуей. Гласът му отново беше спокоен. — От двадесет години служа в Мироопазващите сили. Трябваха ми цели десет години, докато се науча да приемам реалностите. Има ли да ми кажеш нещо друго за резенчетата наденички?

— Нищо — отвърна Мелинда и се насили да не мисли за Арик и Фелиан и да се върне към стоящата пред нея задача. — Трябва да направя паралелни биохимически тестове с резенчето и с тялото на завоевателя и да сравня резултатите. Смяташ ли, че има някаква вероятност да намерим друго резенче? Може би в някоя от другите пирамиди? Или завоевателите ги охраняват много добре?

— Интересно е, че именно ти обърна внимание върху охраната — каза Холоуей. — Групата на Дженовиц е била нападната на около три километра от пирамидата. Според него опитът за повторно приближаване на такова разстояние е равносилен на самоубийство. Освен ако не рискуваме и не изпратим сериозна въздушна поддръжка, което няма да направя. Преди малко преглеждах видеозаписа от рапорта и забелязах, че само по пътя към пирамидата групата се е сблъскала със сериозна съпротива. След като са стигнали до нея, атаките са спрели.