Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Тялото на завоевателя беше положено по гръб. Мелинда обърна главата настрани и прокара ръка по врата и под извивката на черепа. Ако беше запомнила правилно…

Наистина беше там. Издайническият гладък белег. Вертикален разрез, малко встрани от центъра, простиращ се от черепа до върха на гръбначния стълб на извънземния. Гладък, направен много професионално, дълъг около пет сантиметра.

И точно толкова голям, колкото беше необходимо за изваждане на нещо с диаметър, колкото резенчето наденичка.

Бавно, внимателно, тя върна главата в първоначалното положение и затвори капака на хладилната камера. Знаеше, че е смешно. Съвсем смешно. И все пак…

Мелинда изсумтя. Не. Това наистина беше смешно. Завоевателите имаха полови органи и сто на сто не се възпроизвеждаха чрез пъпкуване. И сигурно не по начин, който да изисква хирургическа намеса. Мелинда се обърна настрана и вдигна облечената си в ръкавица ръка да оправи респираторната маска…

И се вцепени. Там, на не повече от десет метра, нещо бавно летеше във въздуха. Нещо бледо, бяло и нематериално се движеше между купищата сандъци и апаратура.

Дух?

Почувства как ръцете й затрепериха, спомни си за страшните приказки, които й разказваха Арик и Фелиан, и за паниката, която я обземаше. Отстъпи назад и се спря. Призрачната фигура също спря и като че ли обърна глава към нея…

Гледаше я лицето на завоевателя!

В същия момент фигурата изчезна. Но това нямаше значение. Мелинда вече беше изкрещяла.

— Добре съм — каза Мелинда и допи последната глътка вода. Ръката й трепереше. — Благодаря.

— Сигурна ли си? — попита Холоуей.

— Съвсем. Нищо ми няма.

— Реакцията ти е съвсем естествена — увери я Холоуей. — На твое място аз сигурно бих реагирал по същия начин. Има ли нещо друго, което да ни разкажеш?

Мелинда поклати глава.

— Не. Но това нещо наистина беше там и наистина беше триизмерно. Завоевателят. И изглеждаше точно като от приказките за духове.

Майор Такара поклати глава.

— Няма никакъв смисъл, Кас. Дори ако оставим настрана въпроса как са го постигнали, защо ще си правят труда да прожектират холограма?

— Може би за да ни извадят от равновесие — каза Холоуей. — Да създадат паника, така че да получат представа за персонала и за разположението на оръжията ни. Ако наистина е било холограма.

— А какво друго би могло да бъде? — попита Такара.

— Не зная. Но имаме работа с извънземни и непозната технология — отговори Холоуей. — И резенче от нещо, за което доктор Кавана предполага, че е част от сенсорен комплекс.

Такара се намръщи.

— Нали не искате да кажете, че резенчето е част от високотехнологична информационно-търсеща система? Завършваща с холограма?

— Наистина изглежда глупаво — съгласи се Холоуей. — Но доктор Кавана каза, че образът е плувал около сандъците с апаратура. А по този въпрос не ме интересува дали изглеждам смешен, или не. Разполагаме ли с нещо, което да ни гарантира, макар и с минимален шанс, блокиране на сенсорната система на завоевателите?

Такара погледна джобния си компютър.

— Можем да направим фалшива капсула — като онази, в която е трупът. Но това няма… момент. Тъмната стая.

— Какво? — попита Мелинда.

— Електронна реконфигурация на стаята — обясни Холоуей. — Многослойна стомана, олово, меко желязо и цял куп други неща. Конструирани да блокират всичко, включително и значителен процент космически лъчи, което може да въздейства върху неекранирани кристали. Браво, Фуджи. Сложи резенчето там.

— Добре — отговори Такара. — Но какво да правя с тялото? И него ли да сложа вътре?

— И него — отговори Холоуей. — Доктор Кавана може да продължи дисекцията и там. — Той я погледна. — Ако се оправиш.

— Ще се оправя — обеща Мелинда.

За момент той се вгледа в нея, после каза:

— Чудесно. Но не се пресилвай. Може да останем тук доста.

— Радвам се да ви видя пак, лорд Кавана — каза самодоволно Торин Лий, докато минаваше с антуража си покрай икроманската охрана. — Знаете ли, бях готов да се закълна пред Бронски, че ще останете в Миг-Ка Сити.

— Промених намерението си — каза Кавана и огледа шестимата мъже, застанали зад Лий. Между тях беше един от хората на Бронски — Гарсия, ако си спомняше добре името му. — Промяна на обстоятелствата и така нататък. Та като стана дума за господин Бронски — той къде е?

— Ако не възразявате, вече аз ще задавам въпросите, лорд Кавана — отвърна Лий. — Забъркахте голяма каша. Мрачанците просто побесняха.