Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Сякаш завоевателите се страхуват да не повредят пирамидата — заключи Мелинда.

— Точно така — кимна Холоуей. — Още по-странното е, че на групата е било разрешено да се оттегли без по-нататъшна стрелба.

Мелинда се намръщи.

— Сигурен ли си?

— На записа се вижда много добре — каза Холоуей. — Имало е лазерна стрелба само за да ги прогонят, но когато са дошли близко до пирамидата, тя е престанала.

— Странно — промълви Мелинда, загледана в тъмнината. — Защо завоевателите са ги пуснали да си отидат?

— Според мен има три възможности — каза Холоуей. — Първата е, че завоевателите не искат никой да отиде близко до пирамидата. Втората — че не се интересуват къде отиваме, след като не сме повредили пирамидата им. И третата — че са държали на първите две, но не са искали да рискуват и да повредят резенчето, което е взела групата. Ако Дженовиц се беше опитал да продължи напред, вместо да се върне, може би щеше да има по-голяма яснота коя от тези три възможности е най-вероятна. Сега, разбира се, е много късно.

— Да. — Мелинда се поколеба. — Не се обиждай… но защо ми разказваш всичко това?

— Главно защото не си военно лице — отвърна той. — Ти имаш съвсем различна гледна точка. — Той замълча. — Освен това, тъй като ти беше тази, която се зае да разчопли случая, реших, че имаш право да бъдеш в течение на ситуацията относно станцията за тектоничен контрол.

За момент Мелинда не разбра за какво й говори. После неочаквано всичко си дойде на мястото.

— До нея ли искаше да се добере Дженовиц?

— Това беше една от целите му — каза Холоуей. — Обаче не успя. И няма да можем да се добереш дотам, докато не пристигне обещаната ни от Командването военна част. Ако изобщо пристигне, разбира се.

Значи това беше положението. Ако в тектоничната станция се съхраняваха някои от компонентите на КИОРО, имаше вероятност тя дълго да остане недостъпна. Заключена както за Севкоорд, така и за завоевателите.

— А какво ще стане, ако я намерят завоевателите?

Холоуей вдигна рамене.

— На практика само един компонент не може да свърши работа. Но ако там има дори само един компонент и те го вземат, ще се окажем с вързани ръце.

— И според теб какви са шансовете ни?

— Срещу завоевателите? — Холоуей вдигна рамене. — Зависи от това колко добре ще се окопаем, за да издържим един относително голям период. Както казах, завоевателите не изглеждат толкова добри в наземен бой. Ако имаха намерение да хвърлят ядрена бомба или да ни изпекат от орбита, досега да са го направили.

Мелинда си спомни кратката схватка, след като завоевателите свалиха тяхната въздушна кола.

— Може би копърхед са ги изненадали — предположи тя.

— Може — съгласи се Холоуей. — Но ако сумираме онова, на което бяхме свидетели, ще видим, че в основното им въоръжение и тактика няма нищо много впечатляващо. Особено като се вземе предвид, че това навярно бяха елитните им ударни части.

— Може да не са били елитни — каза Мелинда и по гърба й премина студена тръпка. — Може ударните им части да са на друго място. На някой от по-важните светове на Общността.

— Възможно е — съгласи се мрачно Холоуей. — Ако е така, ще мине много време, преди тук да пристигне помощ.

Мелинда примигна. Очите й се насълзиха. Баща й и братята й, всички разделени, всички Бог знае къде…

— Но това е техният дял от войната — каза тя. — Нали?

— Да — съгласи се Холоуей. — Запази силите си за нашия. — Той се поколеба. — Ако смяташ, че това може да ти помогне, опитай се да си спомниш как добре се справихме с тях след като ни свалиха. Ако въпреки сериозната си подготовка не можаха да се справят с нас, Едо или Ейвън съвсем няма да са по силите им.

Той си погледна часовника и продължи:

— Във всеки случай те задържах прекалено дълго. Ще имаш доста работа с останалата част от дисекцията и още няколко операции утре.

Операции…

— Да, вярно — съгласи се механично Мелинда и през ума й неочаквано премина една странна мисъл. Нещо полузабравено от предварителния преглед на трупа на завоевателя. — Ще се постарая до утре вечер да съм готова с докладите — както за резенчето, така и за завоевателя.

— Чудесно — каза Холоуей, хвана я за ръка и влязоха в медицинското отделение. — Знаеш ли къде ще спиш?

— Да — каза Мелинда. — Първо обаче искам да проверя нещо.

— Добре. Лека нощ.

— Лека нощ.

Техниците бяха сложили трупа на завоевателя в една празна капсула, а за охлаждане бяха пригодили един резервен двигател „Айсфайър“. Импровизираният фризер беше поставен встрани, на няколко метра от мястото за аутопсия, в едно тъмно кътче. Над тази част още не беше построен навес и Холоуей изрично беше забранил да се палят каквито и да било светлини, така че тя трябваше да се задоволи с разсеяната звездна светлина, процеждаща се през дърветата, или да отложи работата за сутринта.