Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Момент — обади се Бронски.

Лий демонстративно бавно се обърна, погледна го и попита:

— Какво каза?

— Казах „момент“ — отговори Бронски. — Бих искал да чуя какво е това нещо от изключително значение за сигурността на Общността, което има да ни каже лорд Кавана.

— Поверително е, мистър Бронски — добави Кавана. — Мисля, че мога да го споделя само с вас.

— Кавана…

— Няма нищо, Лий — прекъсна го Бронски. — Кавана не може да ми каже нищо, което нямам право да зная. Къде можем да поговорим?

— Там — каза Кливерес и посочи към една врата. — Там е уединено и няма друг вход.

Стаята, в която влязоха, представляваше малка спалня с икроманско легло до едната стена и два обикновени стола, поставени един срещу друг в средата.

— Интересно — коментира Бронски, когато Кавана затвори вратата. — Столове и всичко останало. За хора. Със си Йатор ли го приготвихте?

— Както посочих, това, което имам да кажа, трябва да обсъдим насаме — продължи Кавана, седна на единия стол и направи знак на Бронски да седне на другия.

— С пълномощника за свръзка от малък отдалечен дипломатически пост на Общността? — попита Бронски и измести стола си няколко сантиметра назад.

— Не — отвърна Кавана. — С резидента на военното разузнаване на Севкоорд.

За секунда Бронски сякаш замръзна. После седна и каза:

— Интересно обвинение. И съвсем смешно, разбира се.

— Разбира се — съгласи се Кавана. — Целият дипломатически персонал на Общността обикновено носи скрити пистолети със стреловидни куршуми. Просто в случай че неочаквано попаднат на бурталци или мрачанци. Съвпадение е също, че помощникът ви, Гарсия, трепна, когато предложих да бъдат отнети на икроманците всичките бойни кораби, което, както вие, така и той, добре знаете, че е в съответствие с мирния договор. — Кавана повдигна вежди. — И, разбира се, всички дипломатически свръзки на Общността са снабдени с мрачански червени карти. Предполагам, че имате чин… Какъв? Подполковник? Полковник?

Бронски го изгледа.

— Бригаден генерал — след продължително мълчание каза той. — А сега да чуем каква заплаха грози сигурността на Общността.

— Езер Шолон — каза Кавана. — Човекът, чийто образ е избродирала Фиббит в Миг-Ка Сити. Какво знаете за него?

Бронски вдигна рамене.

— Езер Ронел Шолон. Роден на двадесет и втори май 2234 година в Крейн Сити, Аркадия. Постъпил на работа в новинарската агенция Старнет през 2257 година и станал един от най-популярните журналисти по онова време. Правил репортажи от мястото на събитието за паволианската война и партизанските въстания в Гар и извършвал ежедневни анализи за изпълнението на икроманския мирен договор. Автор на няколко книги. Изнася лекции, поддържа приятелски връзки с богати и известни личности. Преди петнадесет години се оттегля в малкото си имение в Палисейдс.

— Още ли е там?

— Все още е в официалното си жилище. Не зная дали в момента е там. Защо питате?

— Заради една книга, която се е заел да напише, но която така и не е публикувана — отговори Кавана. — Не зная дори дали я е написал. Но веднага след паволианската война е бил назначен от правителството на Севкоорд да напише история за проекта КИОРО. Официална история, включваща всичко, което не е поверително.

Лицето на Бронски нервно потрепна.

— Едва ли я е написал — каза той. — Никога не съм чувал за нея.

— Както казах, тя не е публикувана — продължи Кавана. — Може дори да не е събрал достатъчно материали за написването й. Сега си спомних. Навремето се говореше, че тъй като в цялата Общност искали информация за КИОРО, Севкоорд решил с тази книга да удовлетвори исканията на гражданите. А после, когато шумът попрестана, вероятно са решили да обявят за поверително всичко свързано с КИОРО и да замразят книгата. Но Шолон вече бил напреднал. Разговарял е с екипа по почистване на останките на полесражението, също с офицерите и екипажите на всички кораби, участвали в онази битка. Сигурен съм, че е разговарял и с шефовете на Севкоорд.

— И какво още предполагате?

— Че в хода на проучването Шолон може да е научил нещо за КИОРО, което е от изключително значение — каза Кавана. — Мисля, че мрачанците знаят това и се опитват да разберат какво е научил.

Бронски потри долната си устна.

— Наистина ли мислите, че един журналист може да се добере до нещо толкова важно?

— Шолон беше голямо шило — каза Кавана. — Пък и дълго време е бил военен. Той знаеше как действат военните и как да чете между редовете. Освен това, когато Фиббит започна да ми разказва за него, мрачанците станаха нервни.