Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Може би — съгласи се Бронски. — Ако е така, мисля, че не са се насочили където трябва. Все пак не можем да отвличаме нехуманоиди или да разчитаме на граждани на Общността. Добре, да тръгваме да го търсим! Предполагам, че и вие ще искате да участвате в издирването?

— Определено — каза Кавана.

— Чудесно — отвърна Бронски и стана. — Докато разберем за какви тайни бръщолеви Лий, смятайте, че сте под домашен арест.

Кавана се изправи.

— Още нещо. Какво възнамерявате да правите с икроманската корабостроителница?

— Ще докладвам за нея — отговори Бронски. — Икроманците са нарушили клаузите на мирния договор и трябва да бъдат наказани. И то строго.

— А как ще се отбраняват от завоевателите?

— Какво общо имат тук завоевателите? — възрази Бронски. — Ние не можем да си затваряме очите пред нарушение на договора само защото някой се готви за война. Особено когато се отнася за същества като икроманците. Много лошо, че са успели да укриват от нас бойни кораби в продължение на двадесет години. Това показва, че отново са настроени войнствено.

— Сега са ни необходими всички бойни кораби, които можем да подготвим — каза Кавана. — И не може да твърдите, че икроманците трябва да оставят световете си незащитени.

— Наистина ли смятате, че мислят само за самоотбрана? — възрази Бронски.

— Си Йатор ми даде гаранции. Мога да ви ги покажа на борда на кораба.

Бронски присви очи.

— Откога имате право да променяте договори и да приемате гаранции?

— Откакто стана необходимо някой да го върши на място — каза Кавана. — И случайно на това място се оказах аз.

— Това вече наистина ще се хареса на Лий и неговия шеф — изсумтя Бронски. — Започвам да разбирам защо Вандайвър иска главата ви на тепсия.

— Причините са повече от една — каза Кавана. — А дали ще я получи зависи от това дали искате да ми помогнете.

— И защо трябва да ви помогна?

Кавана вдигна рамене.

— От лоялност към Мироопазващите сили, може би. И поради разбирането, че отварянето на фронт срещу Икрома ще е опасно раздвояване на силите.

Бронски отново изсумтя.

— Забравете за това — каза той и тръгна към вратата. — Хайде да намерим журналиста.

— Или да установим, че парламентът на Севкоорд и военното разузнаване знаят за завоевателите отпреди шест месеца — добави Кавана.

Бронски спря като вцепенен, ръката му, протегната към дръжката на вратата, падна безжизнена.

— За какво говорите?

— Говоря за контакта между мрачанците и кораба на завоевателите преди шест месеца край техния миньорски свят Мра-кахи — каза Кавана. — Когато двете страни са се видели за малко и бързо са се разделили. На икроманците може да не им е останала много военна техника, но те все още имат превъзходно разузнаване. Кливерес ми разказа за него.

— Да живее икроманското разузнаване — каза Бронски. — То обаче няма нищо общо с нас.

Кавана поклати глава.

— Съжалявам, генерале, но това не е вярно. По ваше собствено признание вие, висш офицер, щом научавате, че съм на Мра-миг и се опитвам да разбера за контакта на мрачанците със завоевателите, изминавате целия път от Мра-ект дотук. На практика аз исках да науча подробности по онази легенда отпреди двеста години, но вие не сте знаели това. А и дори да сте знаели, не сте искали да се разчуе.

— Ако е така, защо според вас не ви домъкнах направо тук? — попита Бронски.

— Защото някъде между космодрума и моя хотел ви е пресрещнал Торин Лий — каза Кавана. — Той, от своя страна, също си вреше носа в тази работа и сигурно е решил, че ако се присъедини към групата ви, ще може да научи какво търся. Между впрочем той знае ли кой всъщност сте вие?

Бронски сви устни.

— Не.

— Така и предполагах — каза Кавана. — И като дребен служител за връзка в Общността, разбира се, вие едва ли бихте могли да не уважите неговата карта за неограничени пълномощия. За нещастие това е означавало, че е трябвало да ме срещнете с него като със сътрудник на високопоставен депутат. А шефовете не са си направили труда да информират парламента за завоевателите и така вие не сте му казали истинската причина, поради която сте там. Предположили сте, че той вероятно няма да приеме неубедителното ви обвинение за Фиббит и заповедта за депортиране, и не ви е оставало нищо друго, освен да обикаляте, да заплашвате и след това да се разкарате, за да се върнете по-късно, когато се отървете от него, и да си довършите работата.

Бронски поклати глава.