Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Това е глупост — възрази той. — Абсолютна глупост.

— Чудесно — каза Кавана. — Тогава да се върнем оттатък и да попитаме Лий защо търговското ведомство на Общността преди шест месеца внезапно реши да ограничи разпространението на човешки технологии? Или защо през същия този период Командването на Мироопазващите сили пръскаше толкова много пари. Парламентарист като Вандайвър ще прояви голямо желание да научи колко от тези пари са останали.

— Внимавайте, Кавана — тихо го предупреди Бронски. — Обстановката е много опасна.

Кавана въздъхна.

— Нямам никакъв интерес да предизвиквам правителствена криза, генерале — каза той. — Ако имах такива намерения, щях да кажа всичко това в присъствието на Лий. Единственото, което искам, е да отложим тази икроманска история, докато се справим със завоевателите.

Бронски прехапа устна, после попита:

— И как точно предлагате да стане това? Да си отидем и да се правим, че корабостроителницата просто не съществува?

— Това, разбира се, не можем да направим — каза Кавана. — Ще трябва да съчиним някакво приемливо обяснение. Да създадем тайно споразумение между Мироопазващите сили и икроманското правителство, да изпратим със задна дата някакво нареждане… нещо от този род.

— С други думи — да плюем на професионалната си чест.

— При тези обстоятелства — тихо му напомни Кавана — аз смятам, че Мироопазващите сили най-малко от всичко трябва да държат сметка за парламентарни разследвания.

Бронски се намръщи.

— Ще помисля по това предложение — каза той. — Междувременно трябва да намерим приятеля ви, журналиста. Съберете хората си и да тръгваме.

— Маестро — каза Арик. — Тъкмо щях да ти се обадя.

— Дойдох да напомня, че след час заминаваме — каза Куин от вратата. — Открихте ли нещо?

— Да, мисля, че да — отговори Арик. — Макс, покажи екрана с червената линия и знака.

На дисплея се появи звездното поле, над което Арик преди малко беше работил.

— Ето — каза Арик. — Червеният знак е системата, от която преди няколко часа ни прогониха завоевателите, червената линия е векторът, по който пристигнаха.

— И на другия край на линията — нищо — каза Куин.

— Точно така — отговори Арик и посочи с пръст. — На другия край нищо. Ако се приеме, че завоевателите са дошли по права линия. Макс, покажи зелената линия и точките.

На екрана се появи друга линия и пресече червената под ъгъл почти деветдесет градуса.

— Да приемем, че завоевателите първоначално са били на този зелен вектор и са се прехвърлили на червения на разстояние приблизително седем светлинни години от системата. Нека приемем освен това, че първоначално са пътували между две системи и че изчисленията на Макс за двадесет и пет светлинни години са точни. Ако завъртим всички възможни сегменти на курса около онази точка, се оказва, че има само две системи, които удовлетворяват тези критерий. Това са маркираните в зелено.

— Интересно — каза Куин. — Има ли някаква специална причина, поради която за пресечна точка сте избрали седем светлинни години?

Арик се изправи.

— Това е разстоянието, от което може да ги докара един звездолет, ако някой на планетата поиска помощ по същото време, когато ние достигнахме до атмосферата — каза той.

— Разбирате ли какво означава това ваше разсъждение? — каза Куин. — Според вас завоевателите имат техника за мигновена междузвездна комуникация.

— Убеден съм, че е така — мрачно отвърна Арик. — Зная също, че това се смята за технически невъзможно. Но това е единственото смислено обяснение.

— Може да са дошли от станция, разположена в дълбокия космос.

— И практически да са влезли в системата над нас? — възрази Арик. — Не, тяхното пристигане заедно с нас не е случайно съвпадение, Куин… Проиграх всичко с Макс. Ако ти не беше направил последната корекция на курса на звездолета майка, щяха да навлязат в системата отстрани спрямо нас. Защото сигурно получават текущи данни от повърхността.

— И откъде пристигат тези данни? — попита Куин. — От техни разузнавачи, които викат за помощ? Къде са те?

— Може би се крият някъде — отвърна Арик. — Възможно е да са на онази част от планетата, където не сме ходили. — Онзи писък, който беше чул, когато стоеше до пирамидата… — А може и да са тук, пред нас.

— Какво? Да не намеквате за онези неща, дето приличат на нарязана наденичка? — изсумтя Куин. — Това е смешно.

— Може — съгласи се Арик. — Но това не означава, че не е вярно.