Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Но как влязоха само на два километра от нас?

— Прав сте — съгласи се Куин, после вдигна кабела и пъхна конектора в жака зад ухото си. — Макс, щом влезем, искам веднага да се направи тактическо сканиране! — нареди той, докато пъхаше другия край на кабела.

— Слушам, да се направи тактическо сканиране.

Една от двете зелени светлини до жака светна.

— Приготви се, Елдорадо — каза Куин. — Започваме.

И отново започна отброяване на секунди. И отново звездите останаха зад тях. Занемял, Арик гледаше дисплея.

— Не ги виждам — промърмори той. — „Корвините“. Къде са?

Тишина.

— Куин? — попита Арик. — Къде са „Корвините“?

— Там и ей там — отговори Куин и в гласа му прозвуча облекчение. — Просто имат малък проблем с дрейфа. По маршрута са. Повреда… няма данни за повреда.

— Страхотно — каза Арик и потри чело с ръка. Беше като излизане от онези ужасни влакчета с повишена гравитация, които винаги бе мразил и на които, когато бяха деца, Фелиан и Мелинда винаги се мъчеха да го замъкнат.

За нещастие техният полет още не беше свършил.

— Какво ще правим, ако се появят завоевателите? Ще бягаме ли?

— Моментално — кимна Куин. — Не се безпокойте. При промяна на обстановката имаме определено място на среща. Макс, свърши ли с анализа на пристигащите кораби?

— Готов е, командире — докладва компютърът. — Но се страхувам, че няма да е много полезен.

— Винаги е така — отговори Куин. — Дай го.

На един от страничните дисплеи светна диаграма с образи на двата кораба на завоевателите.

— Това са необработени данни — поясни Макс. — Вижда се, че с изключение на началното разсейване от ефекта на ръба инфрачервената структура е забележително еднородна. Това означава или изключително студени двигатели, или високоефективна система за разсейване на топлина.

— Свръхпроводящ фюзелаж? — предположи Арик.

— Това е едната възможност — съгласи се Макс. — За жалост тази несигурност, съчетана с липсата на данни за материала, от който е направен корпусът, прави изчислението за разстояние много неточно. Все пак благодарение на непосредственото отчитане на данните изчислението ще е по-добро от направеното от „Джутланд“.

— Долната линия, Макс — подкани го Куин. — Нека да видим и нея.

Образите се смениха със стартова диаграма и означен с червено върху нея вектор.

— По моя оценка корабите са изминали между двадесет и пет и седемдесет светлинни години — каза Макс.

Куин изсумтя.

— От двадесет и пет до седемдесет? Ако кажеш от нула до един милиард, сигурно ще познаеш.

— Съжалявам — отвърна Макс. В гласа му прозвуча искрено съчувствие. — Без по-добри данни не мога да направя по-точно изчисление.

— Зная — въздъхна Куин. — Извинявай.

Арик погледна диаграмата. Изчисленията бяха верни. Нямаше никаква система на или близко до линията на почти сто светлинни години.

— Трябва да е космическа станция — каза той. — Няма как иначе.

— Зная — каза Куин. — Зная. Проблемът е… — Той млъкна и махна безпомощно с ръка към диаграмата.

Арик кимна унило. Да се намери единична станция в дълбокия космос по линия, дълга четиридесет и пет светлинни години…

— Не може да стане, нали? — попита тихо той.

— Не — призна Куин. — По дяволите, няма никакъв шанс. Дори ако се включат всички кораби на Общността.

Арик погледна червената линия.

— И какво ще правим?

— Връщаме се, сър — отговори Куин. — Нищо друго не можем да направим.

В контролната стая неочаквано стана тихо като в гробница. Гробницата на Фелиан.

— Още не — възрази Арик. — Рано е. Остават ни още две системи… нали пилотите обещаха да ни помогнат за още две системи!

Куин махна с ръка към диаграмата.

— Чудесно. И кои две да са?

Арик поклати глава. Толкова звезди! Откъде да започнат?

— Издирването свърши, господин Кавана — тихо каза Куин. — Направихме всичко възможно. Не помогна. Време е да се връщаме у дома.

— Толкова ли бързаш да се изправиш пред военния съд? — ядно отвърна Арик.

— Не — каза Куин. — Не изпитвам желание и да се готвя за война. Но навярно ще ни се наложи да изтърпим и двете.

— Съжалявам — извини се Арик. — Не исках да кажа това.

Куин помълча малко, после каза:

— Трябва да освободим пилотите. Такова беше споразумението ни. Но ако вие искате да продължим… Ще дойда с вас. Мисля, че двамата ще можем да изкараме още един месец.

— И къде ще търсим? — попита Арик.

Куин само повдигна рамене.

— Където пожелаете.