Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Арик почувства как стомахът му се свива. Възможно ли бе да са намерили търсеното място?

— Къде? — попита той.

— Приблизително на една четвърт от пътя до източния хоризонт — отговори Куин. — Изглежда твърде обширен, за да е кораб. Може би е база или малък град. Продължи сканирането, Макс… и следи за кораби. Какво е твоето мнение, Клипър?

— Изглежда, заслужава да му отделим внимание — отвърна Клипър.

— Съгласен. Аз ще взема центъра. Ти се навъртай около мен.

— Прието. Да тръгваме, господа! Паладин, охранявай отзад! Шрайк, имай грижата за страната с люка! Арлекин, ти осигуряваш охрана отгоре!

Последва изщракване на скобите за освобождаване и звездолетът зави нагоре и настрана.

— Аз какво да правя? — попита Арик и се опита да потисне треперенето на гласа си.

— Просто седи и се радвай на пътуването — отговори Куин. Гласът му неочаквано прозвуча неясен и далечен. На пулта пред Арик светна малка зелена лампа. Куин беше включил майндлинк. Сега той и изтребителят бяха едно цяло.

А Арик беше излишен багаж. Той се намръщи, размърда рамене под пилотския гащеризон и се приготви да чака.

Минутите се точеха болезнено бавно. Петте кораба стигнаха атмосферния слой, без да провокират никаква реакция, и започнаха да се спускат. С навлизането в по-плътен въздух конфигурацията на ескадрилата непрекъснато се променяше.

— Вижда се с невъоръжено око — чу се гласът на Паладин. — Наистина прилича на град. Или по-точно на останки от град.

— Разрушен от война? — попита Арлекин.

— Или от природни сили — обади се Дазлер, съекипникът на Паладин. — Оттук не мога точно да преценя. Но определено са повече руини, отколкото град.

— Да го разгледаме отблизо — предложи Куин. — Поддържайте формацията маневрена.

Минаха още няколко минути. „Каунтърпънч“ прекоси слой кълбести облаци и се насочи към вълнообразните, покрити с гори хълмове. В далечината вляво Арик видя отражения на слънчева светлина от вода… река или езеро, не можеше да каже кое от двете… и очертания на по-високи хълмове в другата посока. Хълмовете, над които летяха, преминаха в по-равен терен, нещо като поле или широко пасище. Далеч пред самолета видя друг водоем.

— Маестро, намираме се над град — докладва Дазлер. — Има много натрошен камък и метал, но е разпръснат сред големи площи с растителност. Изглежда много стар.

— Каква е почвата? — попита Куин.

— Никакви следи от кратери или пожари — каза Дазлер. — Ако е имало сражения, трябва да са били много отдавна. Една минутка…

За момент настъпи тишина.

— Интересно — каза най-после Дазлер. — Какво ще кажеш, Маестро?

— Наистина интересно — призна Куин. — Заслужава да го разгледаме още по-отблизо. Букмейкър, как е хоризонтът?

— Чист — отговори Букмейкър. — И да има някой, изглежда, още не ни е забелязал.

— Макс?

— Съгласен съм, командире — отговори компютърът. — Продължавам сканирането. Засега не откривам нищо освен град.

— Трябва да е имало война — промърмори разтревожен Арик.

— Не е задължително — възрази Куин. — Може да е било база. Някой е започнал опит за колонизиране, а после се е отказал. Клипър, осигури прикритие. Елдорадо и аз слизаме.

— Какво ще разглеждаме? — попита Арик, когато „Каунтърпънч“ се отклони и се устреми към земята.

— Има някаква странна пирамида — отговори Куин. — Висока около три метра, с много черни петна по повърхността. — Той кимна и шлемът му се разклати. — Ще се появи отляво. Хвърли й едно око.

„Каунтърпънч“ се наклони и Арик погледна. И я видя. Триъгълна, бяла, блестяща, съвсем не на място между тъмния окислен метал, порутената зидария и бледозелената растителност. Петната, за които бе споменал Куин, бяха неправилно разположени и започваха на една трета от височината на пирамидата отдолу. Арик я огледа, после премести погледа си зад нея…

— Онова там ограда ли е? — попита той.

— Къде?

— Ей там… онази широка тъмна линия на двеста метра от пирамидата. — Той се взря над шлема на Куин — Там… сега е право пред нас… вижда се част от нея.

— Наистина е ограда — заключи Куин, изви остро и едва не залепи стомаха на Арик за гърба му. — Плътна мрежа, но не е метална. От това разстояние не мога да определя точно какво е.

— Във всеки случай мястото определено не изглежда открито за широката публика — каза Арик. Гадеше му се и то не само от направения от Куин остър завой. — Мислиш ли, че може да има и други защити?

— Напълно е възможно — съгласи се Куин. — Сенсорите не показват нищо, но те не са чувствителни към такива неща. Ти решаваш. Да се махаме ли?