Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Кливерес го загледа, очите й изразяваха открито подозрение.

— И все пак двамата с Колчин сте разговаряли за КИОРО.

— Вярно — призна Кавана и внимателно я погледна. Знаеше, че това може да е трик, хитрост, с която да го накара да каже какво знае или подозира за техните намерения относно оръжието. Макар и със закъснение инстинктите му задействаха… и онова, което видя в лицето и стойката й, приличаше не на агресия и триумф, а на страх.

— Но ние не разглеждахме вероятността Севкоорд да го използва, а обсъждахме възможността икроманците да имат… да са създали… собствено КИОРО.

Зениците на Кливерес се разшириха — безпогрешна икроманска реакция на шок.

— Икроманците никога няма да се стремят към такова оръжие — категорично заяви тя. — Каква извратена логика ви е накарала да помислите такова нещо?

— Такива изглеждат вашите военни приготовления — отговори Кавана. — А видяхме и военния ви план. Според нас вие нямате достатъчна военна мощ, за да сразите мрачанците. Не и без оръжие от типа на КИОРО.

Кливерес го погледна, зениците й отново се разшириха.

— Такова ли е мнението ви за икроманците? — попита тихо тя. — И лично вашето, лорд Кавана? Че ние се стремим към тотално унищожение на цял един народ?

— Но те са ваши врагове — посочи Кавана и внезапно се почувства много неловко… а най-лошото беше, че тя беше права. Казаното от него означаваше ни повече, ни по-малко, че тя и нейният народ планират геноцид. Една ужасна обида. И което я правеше още по-ужасна, беше фактът, че той я беше изрекъл без никакво доказателство, дори без никакъв разумен аргумент.

— От опит зная, че враговете по принцип търсят начин да се унищожат един друг — малко неубедително добави той.

— Каква гордост — все така тихо каза Кливерес. — Каква човешка гордост. Наистина ли вярвате, че цялата Вселена може да се разбере през филтъра на човешкия опит и познание? Че онова, в което вярвате вие, е валидно за всички времена и народи?

— Страхувам се, че в този случай някои хора наистина действат по такъв начин — призна Кавана. — Аз не смятам себе си за един от тях. Кажете ми къде греша?

— Както всички хора, така и вие изхождате от предположения — отговори Кливерес и остави компютъра си. — Вие виждате военна техника в Икрома, но не виждате такава в Мрач. От това заключавате, че Икрома се готви за война и унищожение.

— А не е ли така?

— Не е. Не е било така и когато хората за първи път са дошли в Камис. И тогава, както и сега, искаме само да се защитим от унищожителните ръце на Мрач.

От ръцете на мрачанците?

— Не разбирам.

— Мрачанците искат да ни поробят — каза Кливерес. — Както искат да поробят всички народи. Те си служат с думи и емоции, вместо с машини от метал, така че човек не може лесно да открие тяхната атака. Но от това тя е не по-малко реална. Нито по-малко опасна.

Кавана потри бузата си. На пръв поглед абсурдно… и все пак само преди няколко часа той се чудеше как, по дяволите, мрачанците му бяха внушили да измине целия този път и да дойде във Формби.

— Разкажете ми нещо повече.

— Какво искате да знаете? Мрачанците унищожаваха икроманската култура цели осем години преди да прозрем заплахата и да се опитаме да я спрем. Но нямахме възможност да го сторим. След още четири години стигнахме до заключението, че единственият начин е да премахнем възможността да идват на нашите светове. Ние се подготвяхме за това, но хората откриха Камис и се намесиха.

— Защо тогава не ни го казахте? — попита Кавана. — Или по време на омиротворяването.

— Най-напред ви мислехме за жители на Мрач. После разбрахме грешката си, но се страхувахме, че вече сте под силното влияние на мрачанците и няма да се вслушате в думите ни. Вие самият, лорд Кавана… не приехте ли безрезервно мисълта, че икроманците се готвят за масово унищожение? Какво друго е това, ако не години мрачанско манипулиране на отношението ви към нас?

Кавана се намръщи.

— Разбирам какво искате да кажете.

— Но насоченото в неправилна посока ваше решение точно съответстваше на нашите желания — продължи Кливерес. — Вие създадохте охранявана зона, за да запазите Мрач и Йерархията на Севкоорд от икроманска агресия, но тази зона прекъсна достъпа на Мрач до нашите светове. Защитавайки мрачанците от нас, вие всъщност защитихте нас от тях.

— Разбирам — каза Кавана и кимна. Двоен ефект от охраняваната зона. Той се съмняваше, че някой в Мироопазващите сили изобщо е помислил за това. — Това сигурно безкрайно много е раздразнило мрачанците. Изненадан съм, че не са се опитали да постигнат премахване на тази зона.