Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Е, във всяко друго отношение те определено са се отнасяли към него с уважение — коментира Бронски и огледа апартамента. — Очевидно трябва да проучим случая. Да разберем кога и как са го накарали да се премести тук.

— Сър, получих положителен резултат от пробата за чуждо вещество в кръвта — каза човекът, наведен над Шолон. — Оказахте се прав. Показанията са като от наркотик. Апаратът извършва проби за противодействие, след няколко минути Шолон ще се възстанови.

— Много добре, Айзен — каза Бронски. — Остани при него!

— Слушам, сър.

В апартамента влезе някой. Кавана се обърна и видя Гарсия. Лицето му беше мрачно…

— Какво има? — попита Бронски.

— Нали ми наредихте да отворя файла на Мироопазващите сили от последния скутер в Мра-миг — отговори Гарсия. Гласът му беше също толкова тъжен, колкото и лицето. — Не мислех, че това трябва да се съобщава по телефонната линия. Изглежда, завоевателите са завзели Доркас, Калевала и Масиф.

Бронски изкриви устни.

— Потвърдено ли е?

— Получихме две потвърждения за атака на Доркас. Едното от човек на име Макфий, от хората на Вандайвър, другото от капитана на частната яхта на Кавана. Още няма информация за щети или за ситуацията. Очаквам потвърждение за нападенията над Масиф и Калевала. Командването изпраща отряд с особено назначение да провери на място.

— Е — изръмжа Бронски. — Войната вече започна.

— Да, сър, започна. — Гарсия погледна към Кавана. — В този файл има и една друга интересна информация. Синът и дъщерята на лорд Кавана са обвинени в кражба в особено големи размери на собственост на Мироопазващите сили.

— Зная — отсече Лий и се обърна. — Казах ви, че работата не е чиста, Бронски… сто пъти ви го повторих. Но вие не искахте да чуете.

— Млъкни, Лий — сряза го Бронски. — В доклада казва ли се дали синът и дъщерята са арестувани?

— Синът не е — отговори Гарсия. — Той се е запилял някъде с откраднати от Мироопазващите сили изтребители… други подробности не се съобщават. Дъщерята е арестувана в Доркас.

Кавана почувства, как нещо го прободе.

— В Доркас? — попита той. — Нали току-що каза, че Доркас е нападнат.

Гарсия вдигна рамене.

— Очевидно сътрудникът на Вандайвър е трябвало да я изведе, но в последната минута местният командир е решил да я задържи. Това е всичко, което знаем.

— И може би единственото, което ще знаем за известно време — отбеляза Бронски. — Добре. Дашка отиде да види какви разузнавателни постове са поставили мрачанците тук. Иди да му помогнеш!

— Слушам, сър. — Гарсия се обърна и напусна апартамента.

— Веднага трябва да заминем за Доркас — тихо каза Кавана на Колчин. — Кажи на Хил да поръча чартърен кораб. Най-напред ще прескочим до Ейвън, ще се свържем с „Каватина“ и оттам ще заминем за Доркас.

Говореше тихо, но очевидно не достатъчно тихо.

— Хич и не си го мислете, Кавана — каза Бронски. — Никъде няма да отивате, докато не оправим цялата каша тук.

— Генерале, дъщеря ми се намира във военна зона.

— Тъкмо във военна зона не трябва да отивате. — Бронски изкриви устни в нещо като съчувствена усмивка. — Вижте, зная как се чувствате, но последното нещо, от което се нуждаем сега, е да ни се пречкат цивилни. Оставете на професионалистите се справят с положението. Ще изпратят военен флот, Севкоорд ще монтира отново КИОРО.

— КИОРО — промърмори един слаб глас.

Всички обърнаха глави към лежащия на пода старец.

— Господин Шолон? — каза Бронски и коленичи до него. — Аз съм генерал Питър Бронски от военното разузнаване на Севкоорд. Как се чувствате?

— Прекрасно — каза Шолон. — Плавах там, където никой не е бил.

— Да — каза Бронски. — Е, това скоро ще премине. Във всеки случай сега сте, в безопасност.

Усмивката на Шолон стана сладко-горчива.

— В безопасност ли казахте? В безопасност? Не, всичко това е лъжа, господине… всичко! Никой не е в безопасност, генерал Бронски! Завоевателите идват!

Бронски погледна Айзен и се намръщи.

— Какво е това?

— Остатъчни последствия от наркотика — каза Айзен. — Случва се. Ще продължат няколко минути, докато се възстанови от свръхдозата.

— Добре. Успокойте се, господин Шолон. След минутка ще сте съвсем добре.

— Ще съм добре ли казахте? — попита Шолон. — Наистина ли? — Той поклати глава. — Никой от нас няма да е в безопасност, генерал Бронски. Не и от завоевателите. От никого. Аз зная, разбирате ли? — Шолон заговори тихо, съзаклятнически. — Аз го разбрах. Никой не знае, че съм го разбрал. Но аз зная цялата истина. И не съм я казал на никого. Щастлива случайност, разбирате ли? Едно на един милион. Може би на един милиард. Но Севкоорд е бил умен. Или просто отчаян. Или прекалено горд, за да не се възползва от шанса. Те са се възползвали от случилото се и са запазили истината в тайна. Излезли с фалшиво обяснение и име и започнали да спекулират с неговата употреба. И то подействало. Турило край на войната.