Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

Почти не почувства удара. Цялото му тяло се вцепеняваше… Образът на Трр-гилаг започна да трепти.

— По дяволите — промърмори той.

Образът изчезна… Последната мисъл на Фелиан беше каква смърт го очаква.

И дали мъжете и жените на „Киншаса“, за чиято смърт беше виновен, ще го чакат. И ще могат ли да му простят.

— Няма никакво съмнение, командире — прозвуча гласът на Макс в ушите на Арик. — Проверих три различни образци от неутрино и гама-емисии. Определено долу има мрачански кораб. Най-вероятно междузвезден с автоматично управление.

— Мрачански кораб — промърмори Куин. — Интересно. Излетя ли?

— Не — отговори Макс. — Емисиите на двигателите са все още на предстартови нива.

— Докладвай ми в мига, в който излети — заповяда Куин. — Клипър? Какво мислиш?

— О, вече влизаме — отговори Клипър. — Единственият въпрос е дали да изключим двигателите, или да рискуваме и Макс първо да включи активните сенсори.

— Долу сигурно знаят, че пристигаме — намеси се Дазлер. — Последната статична бомба все още догаря.

— Известието, че идваме, е много по-различно от стрелбата от упор — възрази Клипър. — Макс, откри ли нещо до онази просека?

— Засега нищо — отговори Макс. — Продължавам да търся. Откривам само много шубраци.

— Покажи да видим — каза Куин.

— Какво се вижда? — попита Арик, взрян в полутъмния пейзаж на планетата.

— Няма много за гледане — отговори Куин. — Две подобни на хексагон сгради, много наподобяващи на корабите на завоевателите. Между тях има три или четири други постройки… четири. Една от тях може би е от вашите стенещи пирамиди. И площадка, достатъчно голяма за кацане на малки кораби. Мрачанска конструкция. Цялата площ на около един километър е оградена. Може би има и някакви същества около кораба… ограденият двор е в зоната на терминаторната 3 3 Разделителната линия между осветената и неосветената част на планета или спътник. — Б.пр. линия и има сенки… но разделителната способност на телескопа на звездолета не дава възможност да се видят по-малките неща.

Арик стисна юмруци.

— Значи слизаме?

— Командире, мрачанският кораб изключи двигателите си — каза Макс преди Куин да отговори.

— Повреда? — попита Клипър.

— От емисиите не мога да разбера нищо — отговори Макс.

— Изглежда някой е променил решението си — каза Букмейкър.

— Или са ни открили — предположи Клипър.

— Може би и двете — каза Куин. — Бойна готовност червена! Изпълнявай!

Окачващите скоби с трясък се отвориха и Арик се залепи за седалката. Куин беше включил на пълна мощност.

— След колко минути ще слезем? — извика през рева на двигателя Арик.

— След пет — отговори Куин. — Може дори по-малко. Стегнете се… там ще е малко горещичко.

— Ще го понеса — каза Арик през зъби. Вече усещаше как въздухът около него започва да се загрява — изтребителят се вряза в горните слоеве на атмосферата със скоростта на метеор. В ушите му бучеше ревът на мотора и заглушаваше туптенето на пулса, което не чуваше, но усещаше. Точно отпред, покрай шлема на Куин, тъмнината на космоса се срещна с тъмната част на планетата и закри всичко от погледа му. Едва по-късно му дойде наум, че Куин нарочно е избрал този вектор, така че когато влизат в оградения двор на завоевателите, изгряващото слънце да остане зад гърбовете им.

— Маестро, получихме визуална картина — неочаквано се чу гласът на Дазлер. — Съществата долу определено са извънземни. Цяла група от…

— Обстрелват ни — обади се Паладин. — Лазери със средна мощност… вероятно леки оръжия.

— Вземи на прицел и стреляй! — заповяда Куин. — Всички бойци да…

— Там! — прекъсна го Дазлер. — Маестро, открихме го!

— По дяволите, преминете на лазерна комуникация! — озъби се Куин. — Всички кораби!

Гласовете замлъкнаха.

— Куин? — промърмори Арик.

— Той е — категорично потвърди Куин. — Командир Кавана. Докаран е с мрачанския кораб. — Куин се поколеба. — Изглежда, е в безсъзнание.

Сърцето на Арик сякаш спря.

— В безсъзнание или мъртъв?

— Ще разберем след тридесет секунди — мрачно отговори Куин. — Затегнете колана! Слизаме.

Арик усети притискане, което го остави без дъх. Всред рева на двигателя се чуваха изстрелите. Още едно свръхнатоварване, после носът на изтребителя се повдигна… нещо ги удари отдолу и двигателят замлъкна…

Стъкленият капак над главата му се плъзна назад.

— Вдясно е — извика Куин. — Действайте!

Арик свали шлема си, измъкна се от пилотската кабина, стъпи на стълбичката и се огледа. На двадесет метра от него беше мрачанският кораб. Напред и вдясно се намираше един от двата комплекса, за които беше споменал Куин. Плътно над тях кръжаха три „Корвина“ и сееха смърт по всичко, което се движи.