Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

Проснато на земята на пет метра от тях лежеше голо човешко тяло.

Фелиан.

По-късно Арик така и не можеше да си спомни как изскочи от изтребителя, как вдигна Фелиан, как се изкачи по стълбичката с него и го внесе в пилотската кабина. От тези няколко секунди неизлечим остана само един спомен: ужасяващият хлад от кожата на брат му.

А после стъкленият капак на пилотската кабина се затвори над тях и изтребителят излетя.

— Как е? — попита Куин.

— Не е добре — задъхано каза Арик, докато се мъчеше да се промъкне покрай краката на Фелиан и да вземе санитарната чанта от място й зад седалката на Куин.

— Извади диагностичния маншон — каза Куин.

— Ей сега — отговори Арик и отвори чантата. След секунди нагласи маншона, включи буксата в жака и каза: — Макс?

— Пулсът е забавен, но постоянен — докладва компютърът. — Кръвното налягане и нервните функции също са забавени.

— Какво му е? — попита Арик.

— Засега неизвестно — отговори Макс. — В кръвта му има няколко неидентифицирани вещества, но някои от тях несъмнено са от извънземни хранителни продукти. Един момент. Индикация на слаба отрова в кръвта.

Арик погледна малката струйка кръв на дясното рамо на Фелиан.

— Виждам следа от инжекционна игла — каза той. — Да пробвам ли с противозмийска отрова?

Последва кратка пауза. Със свободната си ръка Арик затърси в санитарната чанта нож или скалпел, нещо остро. Изпитваше огромно съжаление, че вместо него тук не е Мелинда. Ако се наложеше да направи разрез в кожата на брат си, за да му спаси живота…

— Няма да е необходимо — каза Макс и в гласа му прозвуча нескрито облекчение. — Жизнените му функции са били забавени и сега започват да се възстановяват. Има ли ампули с никакъв стимулант в чантата?

— Има — каза Куин. — Води се в комплекта.

— Започнете с една доза — каза Макс. — Да видим как ще му подейства.

— Ясно. — Арик заби иглата и натисна буталото на спринцовката. — Някаква промяна?

— Момент — каза Макс. — Да, определено помага. Вярвам, че е вън от опасност. Поне за момента.

— Когато се върнем на звездолета, ще извършим по-пълен преглед — добави Куин. — Можем да ползваме и аптеката, която сестра ви натовари на борда.

Арик прегърна Фелиан и го притисна до себе си, както правеше, когато бяха деца. Бяха го намерили. Наистина го бяха намерили!

— Благодаря ти, Куин — тихо каза той и очите му се напълниха със сълзи. — На теб и на всички.

— Ние също сме доволни — отговори Куин. — А сега — към къщи.

— Решихме да се отправим директно към Едо — каза Арик, докато се носеше във въздуха към вратата. — Доркас и Мрач са по-близко, но според Куин полковник Холоуей още е бесен и няма да миряса, докато не ни бутне в затвора.

— Вероятно няма да може да ви направи нищо дори и да иска — успокои го Фелиан и отпи от тубата кафе… истинско земно кафе… — Освен ако Командването не пренасочи някои бойни кораби към региона.

— Вярно е — съгласи се Арик. — Във всеки случай така беше преди четири дни. А при дадените обстоятелства на никого от нас не му харесва идеята да отидем с всичко това в мрачанското космическо пространство.

— Не мога да ви виня — каза Фелиан. — Макар че според мен цялата идея е просто губене на време. Дори Командването да възложи на една бърза ескадрила да се върне тук, ще трябват осемдесет часа за път плюс времето за нейното комплектуване. Достатъчно време зхиррзхианците да си съберат багажа и да се изметат.

— Куин знае това — каза Арик. — Все пак може да са останали някои парчетии, които заслужава да се прегледат.

— Може. Във всеки случай е по-приятно от даването на показания пред военния съд.

— Благодаря за напомнянето — каза Арик и направи кисела физиономия. — Надявам се, че въпреки натоварената ти програма ще намериш време да свидетелстваш в полза на защитата.

— Не се безпокой — обеща Фелиан. — Имай ми доверие. Ще изпонатръшкам целия съдебен състав.

Усмивката на Арик помръкна.

— Известно ти е, че извади късмет, нали? Могли са да те убият в мига, в който са разбрали, че идваме. Според мен не са го направили, защото са смятали, че вече не си жив.

Фелиан отново отпи от кафето и почувства чукането в рамото, където го беше пробол Трр-гилаг. По време на пленничеството си беше научил много за зхиррзхианците. Сигурно те не желаеха той да избяга и да съобщи всичко научено.

И все пак…

— Не — бавно каза той. — Не мисля, че Трр-гилаг се е опитал да ме убие. Ти не си виждал езиците им, Арик… Адско нещо, действа като нож за изкормване. Ако е искал да ме убие, можеше да ме разреже чак до костта и да вкара достатъчно от онази отрова. Или просто да ми пререже гърлото.