Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Зхиррзхианци прави — каза Трр-гилаг. — Вие хищници.

— Адски прави сте — съгласи се Фелиан. — Но ти си виновен за това, което се случи току-що. И ще си виновен и за онова, което ще се случи.

Почувства как Трр-гилаг пое дълбоко дъх.

— Шалир и крр’ареа заззапрр акрр’трр паррсавва срри — извика той. — Парр’ве кррти.

Пред тях сивите тояги сякаш трепнаха.

— Кррти сввар? — отговори един зхиррзхианец.

— Парр’ве кррти — повтори Трр-гилаг.

Двамата размениха още няколко такива реплики. Затворил дясното си око, в случай че решат да стрелят втори път, Фелиан отново тръгна към кораба. Тримата зхиррзхианци, охраняващи бялата пирамида, не направиха опит да се включат в схватката.

А след това, макар че не беше изненадан, Фелиан видя насочените към него оръжия да се свеждат към земята.

— И така, какво е решението? — попита той.

— Ти може напусне — каза Трр-гилаг. — Те съгласни.

Фелиан мрачно се усмихна. Сигурно! Вече беше опознал достатъчно добре зхиррзхианците, за да повярва. Навярно му готвеха някаква нова изненада, нещо, което вероятно ще включва сражение във въздуха. Но дотук всичко беше добре. Независимо дали шансовете бяха малки, или не, след като се издигнеше във въздуха поне щеше да има възможност да се бие.

Фелиан с двамата си пленници като живи щитове се доближи до мрачанския кораб.

— Ти остави нас тук? — попита Трр-гилаг, когато Фелиан се качи с тях на рампата и ги помъкна към кораба.

— Зависи дали ще намеря нещо, с което да те завържа — каза Фелиан и огледа рампата. Извънземните я бяха опразнили. Той изпълзя до люка и удари с лакът бутона за отваряне. Панелът се плъзна надолу. Фелиан пусна зхиррзхианския техник и силно го блъсна, техникът се препъна, загуби равновесие и се затъркаля надолу.

— Легни! — заповяда Фелиан на Трр-гилаг и го блъсна в кораба. — По лице! И не се надигай или ще ти извия врата!

Трр-гилаг мълчаливо се подчини. Без да отмества очи от него, Фелиан свали усмирителния гащеризон и с ръкавите завърза ръцете на Трр-гилаг зад гърба му.

— Добре — каза той и изправи зхиррзхианеца на крака.

— Да тръгваме.

Пилотската кабина беше в края на коридора.

— Седни! — изкомандва Фелиан, блъсна Трр-гилаг в една от седалките и с крачолите на усмирителния гащеризон му завърза и краката. Изгряващото слънце светеше почти под прав ъгъл върху стъкления капак на пилотската кабина и осветяваше краищата на странно извития мрачански пулт за управление.

Стъклен капак като стъклената стена на неговата килия — значи прозрачен за лазерния лъч на зхиррзхианските оръжия. Но Фелиан не можеше да направи нищо, освен да се опита да се измъкне преди да пристигнат техните снайперисти. Той кръстоса мислено пръсти, наведе глава, седна в седалката пред контролния пулт и набра на клавиатурата пусковата команда.

Двигателите заработиха с приглушен рев. Фелиан разгледа пулта и се опита да изрови от паметта си ученото в Академията. Инжекционно управление на захранването… това ли беше? Предпазливо премести лоста напред. Ревът под него промени силата и тона си до познатото цвъртящо бръмчене.

Дотук добре. Включване на предстартов режим. Проверка. Включване на космическия двигател и пускане на монитора за вътрешен контрол. Преместване на соплата в положение за излитане…

Зад него се чу слаб звук. Фелиан повдигна глава, понечи да се обърне…

И рязко се дръпна към облегалката. Над дисплеите на контролния пулт, на по-малко от метър пред лицето му бе изникнал един зхиррзхианец.

Фелиан се стъписа. Шокът от гледката парализира мускулите му като токов удар. Бял, нематериален и въпреки това точен до най-малката подробност, извънземният висеше във въздуха наполовина навън, наполовина вътре в пилотската кабина като в приказките за духове. Устата му се движеше и сякаш отдалеч се чу звук, приличен на зхиррзхианска реч…

А после внезапно нещо като гореща игла го мушна в дясното рамо.

Фелиан се завъртя и парализата изчезна. Трр-гилаг стоеше до него, езикът му се прибираше в устата, частта от усмирителния гащеризон, с която бяха вързани краката му, висеше на парцали около кръста.

На рамото на Фелиан се появи капка кръв.

— По дяволите! — изруга той, скочи от седалката и се пресегна да хване Трр-гилаг.

Или по-скоро се опита да го хване. За негова изненада дясната му ръка беше станала невероятно тежка. Отново се опита да я вдигне. Ръката падна безжизнена, а той се свлече на колене върху твърдия под.