Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Аз каза това няма стане — повтори Трр-гилаг и езикът му изскочи и посочи подгизналия гащеризон на Фелиан. — Ти опита повреди с вода. Но това не повреди.

Фелиан въздъхна от облекчение. Трр-гилаг наистина беше интелигентен. Но за първи път неговата интелигентност беше в неправилна посока.

— Не се опитвам да повредя гащеризона — каза той и небрежно се огледа. Трима от излезлите заедно с тях четирима техници стояха на една ръка разстояние от него. Четвъртият, онзи, който държеше пусковия апарат, беше още по-близо, почти долепен до него. Още двама стояха по-встрани и бяха насочили към него оръжията си.

Сега или никога. Моментът не беше за изпускане. Той се обърна към зхиррзхианеца с пусковия апарат, скочи…

И изведнъж краката му се подвиха под тялото, лицето му с глухо тупване се зарови в прахта, от мокрия му гащеризон рукна вода.

Вода, която моментално превърна прахта под него в кал, който пък покри цялата предна част на усмирителния гащеризон… включително вградените сенсорни дискове.

Трр-гилаг нададе сподавен вик — дали от уплаха, че затворникът може да се е наранил, или понеже бе разбрал какво става, Фелиан така и не разбра. Преди някой да може да реагира, той се претърколи по гръб, скочи и се хвърли върху зхиррзхианеца с пусковия апарат.

Зхиррзхианецът отчаяно заотстъпва и безрезултатно занатиска спусъка. Фелиан го сграбчи, измъкна апарата от ръцете му и го пъхна в джоба на гащеризона. После дръпна извънземния към себе си, завъртя го, наведе го в кръста и стисна главата и врата му между магнитните пръстени на лявата си мишница като в хватка при ръгби. В следващия миг другите четирима скочиха върху него, хванаха за ръцете и главата своя другар и се опитаха да го освободят. Но тънките им ръце и дланите с два палеца не можеха да се мерят човешката мускулатура. Фелиан разтърси рамене и стиснатия под мишницата пленник и вкопчилите се в него зхиррзхианци изпопадаха.

Всички с изключение на един. В следващия миг Фелиан сграбчи за рамото и Трр-гилаг и го постави пред себе си като жив щит.

— Кажи им да се махнат! — изръмжа той, пусна рамото и бързо го стисна за гърлото. — Онези двамата. Кажи им да се разкарат или ще ти счупя врата!

— Няма позволи ти избяга — каза Трр-гилаг. Гласът му неочаквано бе станал писклив. — Зхиррзхианци не позволи ти избяга.

— Това зависи изцяло от теб — отсече Фелиан. Двамата зхиррзхианци се приближаваха, вдигнали оръжията си. — Или ще ме пуснат да си отида, или ще ме убият — каза той на Трр-гилаг. — Трета възможност няма. — И за по-голяма убедителност стисна малко по-силно врата му. — А ако ме убият, ще умреш и ти, и този другият. Решавай! Бързо!

Притиснал двамата пленници до себе си, Фелиан тръгна към мрачанския кораб, без да откъсва поглед от групата зхиррзхианци там. Към пистолетите се присъединиха две сиви тръби. Фелиан продължи да върви. Ако изправеше зхиррзхианския техник, вместо да го държи под мишница, щеше да бъде по-добре прикрит. Но в мига, в който го направеше, щеше да се изложи на резервния пусков апарат, който несъмнено бяха скрили някъде. Ако бяха решили да го спрат, щяха да жертват техника. Оставаше му само да се надява, че техникът има достатъчно приятели тук.

Двамата най-близки зхиррзхиански стражи спряха, но пистолетите им все още бяха насочени към него.

— Кажи им да свалят оръжията! — изсъска Фелиан на Трр-гилаг, обърна глава настрана от пистолетите и затвори дясното си око. — Веднага!

Трр-гилаг пое дълбоко дъх и извика:

— Казар!

Двата пистолета изгърмяха почти едновременно.

Фелиан спря, без да изпуска пленниците, и замига от двете виолетови петна, които ослепиха лявото му око. Сега не беше толкова лошо, колкото в килията, може би защото гледаше настрана. Чу и като през мъгла видя двамата зхиррзхианци да тичат към него, изчака, пренесе тежестта нк тялото си върху левия крак и когато го доближиха, отвори дясното си око и ритна първия в гърдите.

Извънземният падна като покосен и вдигна във въздуха облак червена прах. Другият зхиррзхианец каза нещо, отново вдигна пистолета си и се опита да спре.

Не успя да стори нито едното, нито другото, защото Фелиан ритна и него и той падна до другаря си.

— Не беше много умно — каза Фелиан и изви врата на Трр-гилаг. — Знаеш, че можех да те убия, нали?

— Да.

— Добре. А сега, ако не възразяваш, нека опитаме отново. И този път ме чуй добре. Иначе може да се наложи да убия и теб, и тези техници тук, и всички останали от онази група.