Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

Арик потрепери.

— Може би.

— Не може би — възрази Фелиан. — Той просто се е опитал да ме зашемети, за да ме върнат в килията. А онази холограма са използвали, за да отвлекат вниманието ми, докато е рязал усмирителния гащеризон.

— Трябва да е била много впечатляваща — каза Арик. — Но това все пак не обяснява защо е променил решението си, когато дойдоха изтребителите.

Или защо Трр-гилаг или зхиррзхианските техници не са го нападнали много преди те да стигнат до мрачанския кораб. Да не би да са се страхували, че Фелиан ще е достатъчно бърз и ще им извие вратовете преди отровата да му повлияе?

— Може би не е имал време — каза Фелиан. — Възможно е и да се е паникьосал. Или може би…

— Какво?

— Това е дълга история — каза Фелиан. — Наистина дълга история. Но може онези малки семенца на несигурност, които се опитах да засея в ума на Трр-гилаг, накрая да са пуснали корени. Може би е започнал да се пита дали неговите ръководители не са лъгали за станалото с „Джутланд“.

— Възможно е — колебливо каза Арик. — Но на твое място не бих разчитал много на тази версия. Това означава да приеме за вярна думата на един чуждоземец пред тази на собствените си старейшини.

— Той мислеше върху казаното от мен — не отстъпваше Фелиан. — Наистина размишляваше. Имаше намерение да го провери.

— Може би. — Арик потри бузата си. — Като говорим за извънземни, питал ли си се откъде се е взел мрачанският кораб?

— Всъщност не съм — поклати глава Фелиан. — Най-вероятно са се натъкнали на него в онзи миньорски свят, за който споменах, свалили са го и са го взели за сувенир.

— И са разбрали как да летят с него?

— Вярно, че е малко трудно — съгласи се Фелиан. — Но от друга страна, аз излязох навън веднага след като кацна и не видях никакви мрачанци. — Той вдигна рамене. — Макар че зхиррзхианците може бързо да са ги изкарали отвътре.

— Това ти харесвам, Фелиан: винаги си ясен — сухо го иронизира Арик. — Е, проблемът не е наш.

— Точно така — съгласи се Фелиан, остави тубата от кафето на мястото й и нагласи коланите на койката. — Ще видим голям зор, докато измъкнем от тази каша теб, татко, Куин и Мелинда.

— Няма проблем — увери го Арик и махна с ръка. — Сега, както знаеш, ние с Куин сме герои, а татко и Мелинда вероятно вече са у дома и се чудят защо се бавим.

— Дано да си прав — каза Фелиан.

— Разбира се, че съм прав — успокои го Арик. — Освен това здравните работници с квалификацията на Мелинда са много дефицитни, за да ги държат в затвор. — Той изключи осветлението. — Според Макс ти трябва да си починеш. Може би войната е неизбежна, но това не е основание да не поспим.

Фелиан се пресегна да разтрие възпаленото си рамо.

— А може и вече да е започнала — тихо каза той. — Само преди три дни Трр-гилаг много настойчиво ме разпитваше за „Копърхед“.

Арик се намръщи.

— Е… ако е започнала, имаме още по-голямо основание да се наспим. Скоро ще разберем. Сега почивай. Във всеки случай поне за момента семейство Кавана не участва в нея.

Намериха Езер Шолон в един изненадващо елегантен апартамент в Миг-Ка Сити само на пет пресечки от бордея, в който бе живяла Фиббит.

Уединен, немощен и стар. Едва дишащ.

— Какво му е? — попита Кавана, когато един от хората на Бронски пристегна около ръката му диагностичен маншон.

— Не зная — отговори Бронски и задуши подозрително въздуха. — Може би стрес. Или старост. — Той се огледа и посочи един от хората си. — Дашка, провери района! Огледай съседните апартаменти. Може да има шпиони… знаеш процедурата! Чо Мин да пази! Вземи останалите! Арестувай всички мрачанци, които намериш… използвай пълномощията ми, без да се съобразяваш с никакви дипломатически условности!

— Слушам! — каза Дашка и излезе да изпълни заповедта.

— Какво търсят? — попита Кавана и също задуши. Не усещаше нищо.

— Мирише на наркотик — каза Колчин. — Ако мрачанците са бързали да измъкнат информация от Шолон, може да са използували нещо подобно.

— По-точно да са прекалили — изръмжа Бронски. — С наркотици се работи трудно, а се съмнявам, че мрачанците имат опит в прилагането им върху хора.

— Май си изненадан — каза Кавана и се обърна към Лий, който гледаше намръщено през прозореца. — Изглежда, положените усилия за издирване на Шолон ще се оправдаят.

Лий не отговори. Той изобщо беше говорил малко, от както преди шестнадесет часа Бронски го натовари с тази мисия и го отведе от Формби.