Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Поглеждайки към Денубис, Тас видя, че свещеникът е свил устни и почувства пръстите му да треперят върху рамото му.

И тогава Тас разбра.

— Не — каза той тихо във внезапен изблик, — о, не! Не е възможно да си мислят това! Карамон не би посегнал и на мишка! Той не е наранил лейди Кризания! Той се опитваше да й помогне! Затова дойдохме тук. Или поне това беше една от причините. Моля ви! — Тас се завъртя към Денубис, сключвайки ръце като в молитва. — Моля ви, трябва да ми помогнете! Карамон е войник. Той е убивал наистина! Но само противни създания като дракониди и таласъми! Моля ви, моля ви, трябва да ми повярвате!

Но Денубис посрещна думите му със строг поглед.

— О, не! Как е възможно да си мислите това? Мразя това място! Искам да се върна у дома! — извика Тас отчаян, виждайки покрусеното и смутено лице на Карамон. Избухвайки в сълзи, кендерът зарови лице в ръцете си и захлипа горчиво.

Малко по-късно Тас почувства една ръка да го докосва, сетне тя се поколеба за миг и накрая го потупа нежно по рамото.

— Хайде, хайде — рече Денубис. — Ще можеш да разкажеш историята си. Твоят приятел също. И ако сте невинни, нищо лошо няма да ви се случи. — Но Тас чу свещеникът да въздъхва. — Приятелят ти беше пиян, нали?

— Не е вярно — изсумтя Тас и погледна Денубис умолително. — Не е пил нито капка, кълна се…

Гласът на кендера обаче заглъхна при вида на Карамон, който се приближаваше към тях, воден от гвардейците. Лицето на исполина беше изпоцапано с улична нечистотия и боклуци, а на устната му имаше рана, от която течеше кръв. Очите му бяха безумни и кървясали, а в израза на лицето му се четеше бездушие и страх. Последствията от пиянските му изстъпления се виждаха ясно в подпухналите му, зачервени бузи и треперещите му крайници. Зяпачите, които се бяха събрали наоколо, започнаха да подвикват подигравателно.

Тас овеси глава. „Какво направи Пар-Салиан — питаше се той смутен. Объркало ли се е нещо? В Истар ли сме изобщо?“ Или магията ги беше запратила някъде другаде? А може би всичко това беше някакъв ужасен кошмар…

— Коя е тя… Какво е станало? — разпитваше Денубис капитана. — Прав ли се оказа Тъмния?

— Дали се е оказал прав? Разбира се, че е прав. А кога изобщо е грешал? — сопна му се капитанът. — А що се отнася до това коя е тя, не зная, но е член на вашия орден. Носи медальона на Паладин на врата си. И е ранена доста тежко. Дори си помислих, че е мъртва, но долових лек пулс на шията й.

— Мислиш ли, че е била… че е била… — Денубис се запъна.

— Не зная — отвърна капитанът мрачно. — Но е била пребита. Предполагам, че е получила някакъв припадък. Очите й са широко отворени, но като че ли не вижда и не чува нищо.

— Трябва да я пренесем веднага в Храма — каза рязко Денубис, макар Тас да чу гласа му да трепери. В това време гвардейците разпръскваха тълпата, отблъсквайки най-любопитните с копията си.

— Всичко е под контрол. Хайде, разотивайте се. Пазарът скоро ще бъде затворен. По-добре направете последните си покупки, докато все още имате време.

— Нищо не съм й сторил! — каза Карамон мрачно. Той трепереше от ужас. — Нищо не съм й сторил — повтори исполинът докато по лицето му се стичаха сълзи.

— Да бе! — отвърна капитанът язвително. — Отведете тези двамата в затвора — нареди той на войниците си.

Тас прохленчи. Един от гвардейците го сграбчи грубо, но кендерът — объркан и замаян — се вкопчи в мантията на Денубис и отказа да се пусне. Свещеникът, който бе положил ръка върху безжизненото тяло на Кризания, се извърна бързо, усетил ръцете му.

— Моля ви — поде Тас, — моля ви, той казва истината.

Строгото лице на Денубис се смекчи.

— Ти си верен приятел — каза свещеникът благо. — Една доста необичайна черта за кендер. Надявам се, че доверието ти в този човек е оправдано. — Сетне Денубис разсеяно и тъжно погали главата на Тас. — Но трябва да разбереш, че когато човек пие, алкохолът го кара да прави неща…

— Хайде, тръгвай веднага — озъби се войникът и дръпна рязко Тас. — Зарежи този театър. Няма да ти свърши работа.

— Не позволявайте това да ви разстрои, Преподобни сине — рече капитанът. — Знаете ги кендерите!

— Да — отвърна Денубис, без да откъсва поглед от Тас докато двамата гвардейци водеха него и Карамон през бързо оредяващата тълпа на пазара. — Зная ги кендерите. И този беше забележителен. — След това свещеникът поклати глава и отново насочи вниманието си към лейди Кризания. — Ако я задържите така, капитане, — каза той тихо, — ще помоля Паладин да ни пренесе в Храма по най-бързия начин.