Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Ъ? — рече Карамон. Тас си представи съвсем ясно сепнатия поглед на исполина. Кендерът изскърца от яд с малките си зъбки. Думата „клетка“ събуди ужасяваща картина и през ума му прелетя една наистина тревожна мисъл: „Ами ако никога не успея да възвърна предишния си вид?“

— О, не говорех на теб — побърза да каже магът. — Приказвах си тук с моя малък пухкав приятел. Той започва да става неспокоен. Ако не закъснявахме, щях да го върна веднага. — Тас замръзна на място. — Ето, май се поуспокои. Та, какво казваше.

Тас престана да обръща внимание на света около себе си. Отчаян, той заби ноктите на лапките си в торбата, докато тя се полюшваше напред-назад, удряйки се леко в крака на мага, който куцукаше по коридорите. Магията, разбира се, можеше да бъда развалена просто, махайки пръстена.

Сърбяха го пръстите да опита и да види дали ще се получи. Последният пръстен, който сложи на ръката си, просто отказа да се махне! Ами и ако сега станеше така? Беше ли осъден да живее до края на дните си като бяла мишка с розови крачета? При тази мисъл Тас обгърна с единия си крак нещото, което приличаше на пръст и почти изхлузи украшението, просто за да бъде сигурен.

Но в същия момент си представи как би изглеждала картината, в която зрял кендер изскача в цял ръст от копринената торба и се строполява в краката на мага. С усилие на волята той застави малката трепереща лапичка да не прави последното движение. Не. Сегашното му положение поне му позволяваше да бъде близо до Карамон. Ако не се откриеше друга възможност, щеше да отпътува с него в миналото като мишка. Можеше да бъде и по-лошо…

„Как да се измъкна от тази торба!“

Сърцето на кендера потъна в задните му крачета. Разбира се, измъкването щеше да бъде лесно, ако възвърнеше предишния си вид. Но тогава щяха да го хванат и да го върнат у дома! Но ако останеше мишка, можеше да свърши в клетката на Файкус, хрупкайки царевица! Кендерът изпъшка и се отпусна на дъното на торбата, заравяйки нос между лапите си. Това беше най-голямото затруднение, в което беше изпадал през целия си живот, като броим дори и онзи случай, когато двамата магьосници го хванаха при опита му да избяга с техния рунтав мамут. На всичко отгоре започваше да му се гади, като причината за това можеше да бъде полюшването на торбата, теснотията, подрусването и странната миризма, която се усещаше тук.

— Грешката беше в онази молба, която отправих към Физбан — каза си безрадостно кендерът. — Той може и наистина да е Паладин, но съм убеден, че този момент старият смахнат маг се киска от сърце на тази история.

Спомените за Физбан и чувството, че лудият стар магьосник много му липсва не донесе утеха на Тас и затова кендерът прогони тези мисли от ума си и се опита да се съсредоточи над сегашното си положение с надеждата, че ще открие начин как да се измъкне от него. Той се вторачи в копринения мрак и изведнъж…

— Идиот такъв! — възкликна Тас. — Слабоумен, тъп кендер, както би се изразил Флинт! Или слабоумна мишка, защото аз вече не съм кендер! Аз съм мишка… и имам зъбки!

Тас побърза да гризне торбата. В началото не можа да улови гладкия плат и отново се отчая.

— Опитай с шева, глупако — сгълча се той строго и задъвка конеца, който държеше плата. Той почти веднага се скъса под натиска на малки му остри зъби. Тас бързо прегриза още няколко шева и скоро зърна нещо червено — мантията на мага! Кендерът усети полъха на свеж въздух (какво бе държал този маг в торбата си) и така се опияни от успеха си, че въодушевено продължи да дъвче конеца.

След това спря. Ако разширеше отвора още малко, неминуемо щеше да изпадне. А не беше готов за това, все още не. Не и преди да стигнат там, където се бяха упътили. Очевидно вече не бяха далеч. Мина му през ума, че от известно време се бяха изкачвали по някакви стълбища. Той чуваше хриптенето на Карамон от непривичното усилие, а дори и червеният маг изглеждаше задъхан.

— Не можеш ли да направиш магия, че да се озовем направо в лабораторията? — изтътна Карамон, едва дишайки от умора.

— Не! — отвърна тихо Джустариус с глас, в който имаше страхопочитание. — Въздухът наоколо направо трепти и пука от енергията, която Пар-Салиан е впрегнал, за да направи заклинанието. Не искам да смущавам тази нощ силите, които работят, с някакви второстепенни молби!

Тас потръпна под бялата си козина и си помисли, че реакцията на Карамон сигурно е била същата, защото чу грамадния мъж да кашля неспокойно, запазвайки мълчание. Сетне изведнъж спряха.