Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Бупу! — прошепна Тас.

Блатното джудже беше изчезнало!

— Аз съм следващият! — осъзна Тас с ужас. И наистина червеният маг закуцука към леглото му, където изобретателният кендер беше направил нещо като спящо чучело, така че Карамон да не се безпокои, ако се събуди.

— Тасълхоф Кракундел! — повика го тихо магът с червената мантия. Той се беше изгубил от погледа на Тас. Кендерът стоеше като замръзнал, очаквайки магът да открие липсата му. Не че се боеше, че ще го хванат. Беше свикнал да го хващат и изобщо не се съмняваше, че ще намери начин да се измъкне от затрудненото положение. Но се страхуваше, че могат да го пратят у дома! Надяваше се, че изобщо не им е минало през ума да изпратят Карамон някъде без него.

— Карамон се нуждае от мен! — прошепна си Тас внезапно. — Те не знаят колко тежко е състоянието му. Какво ще стане, ако не съм до него да го измъквам от кръчмите?

— Тасълхоф — повтори червеният маг. Навярно беше стигнал до самото му легло.

Тас бързо пъхна ръка в една от кесиите си. Той загреба шепа предмети със слабата надежда да попадне на нещо полезно. Сетне отвори малката си длан и я вдигна към светлината на свещта. Там имаше пръстен, гроздово зърно и буца восък. Восъкът и гроздовото зърно очевидно нямаше да му свършат никаква работа.

— Карамон! — чу Тас строгия глас на червения маг. Сетне до слуха му достигна сумтенето и пъшкането на грамадния мъж и мислено си представи как магът го раздрусва. — Карамон, събуди се. Къде е кендерът?

Опитвайки се да не обръща внимание на случващото се в стаята, Тас се зае да изучава съсредоточено пръстена. По всяка вероятност беше магически. Беше го взел от третата стая вляво. Или може би от четвъртата? А магическите пръстени обикновено работеха, когато ги сложеха на пръста. Тас беше специалист в тази област. Веднъж той случайно нахлузи един магически пръстен, който го телепортира направо в замъка на един зъл магьосник. Твърде възможно беше този да действа по същия начин. Кендерът не знаеше как да постъпи.

Може би някакъв знак върху пръстена загатваше за магията, заключена в него?

Тас го завъртя в ръката си и едва не го изпусна. Слава богу, че Карамон се събуждаше толкова трудно!

Това беше обикновен пръстен, направен от слонова кост, с два малки розови камъка. Върху него бяха гравирани някакви руни. Тас си спомни с тъга за магическите си очила за Виждане, но те бяха изгубени в Нерака, освен ако не ги носеше някой драконид.

— Какво… какво… — бръщолевеше Карамон. — Кендер? Аз му казах… казах му да не излиза навън… че има зли духове…

— По дяволите! — изкрещя червеният маг по посока на вратата.

„Моля те, Физбан! — замоли се кендерът — Ако си спомняш за мен, което е малко вероятно, макар да е възможно — аз бях онзи, които непрекъснато ти намираше шапката. Моля те, Физбан! Не позволявай да изпратят Карамон без мен. Нека този пръстен ме направи невидим или да ме превърне в нещо, които няма да могат да хванат!“

Стисвайки здраво очи, за да не види страховитото нещо, което може да призове по погрешка, Тас пъхна палеца си в пръстена. В последния момент обаче, ги отвори отново, за да не пропусне да види страховитото нещо, което можеше да се яви.

В началото не стана нищо особено. Той чу червеният маг да забавя крачка, приближавайки се към вратата.

После се случи нещо, макар не и онова, което бе очаквал. Коридорът нарастваше! Чу се свистене, стените полетяха покрай него, а таванът се заиздига нагоре. С отворена уста кендерът наблюдаваше как вратата става все по-голяма и по-голяма, придобивайки накрая огромни размери.

„Какво сторих? — питаше се Тас разтревожен. Нима направих така, че Кулата да се уголеми?“ Дали някой щеше да забележи? И ако забележеха, дали щяха да се огорчат много?

Гигантската врата се отвори от порива на силен вятър, който едва не просна кендера на пода. Сетне там се появи исполинска червена фигура, която изпълни рамката на вратата.

„Великан! — ахна Тас. — Значи не съм уголемил само Кулата! Уголемил съм също и маговете! О, Боже! Предполагам, че ще забележат това! Ще го открият още първия път, когато се опитат да си обуят обувките! И съм сигурен, че ще се огорчат. И аз бих се огорчил, ако изведнъж стана десет метра висок и не успея да облека нито една от дрехите си.“

Но за голяма изненада на Тас, червеният маг като че ли изобщо не беше обезпокоен от внезапното увеличаване на ръст си. Той просто гледаше ту надолу, ту нагоре по коридора и подвикваше: „Тасълхоф Кракундел!“