Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Кризания се сви при този ужасен сарказъм и видя Карамон леко да трепва, сякаш думите на Рейстлин бяха малки, отровни шипове, забили се в плътта му. Магът изглежда не забеляза това, нито го беше грижа. Той четеше заклинателната книга, мърмореше тихи думи и чертаеше символи във въздуха с изящните си ръце.

— Да, аз оцелях от твоето изпитание — каза тихо Карамон, сетне влезе в стаята и застана под светлината на жезъла. Кризания затаи дъх от страх.

— Рейстлин! — изкрещя тя и се отдръпна от Карамон, когато исполинът тръгна бавно напред с кървав меч в ръката. — Рейстлин, виж! — каза жрицата и се препъна в писалището близо до мястото, където стоеше магът. Без да забележи това, Кризания стъпи в кръга от сребърен прах, няколко зрънца от него полепнаха по полите на мантията й и заблещукаха под сиянието на жезъла.

Подразнен, че го прекъсват, магът вдигна очи.

— Аз оцелях от твоето изпитание — повтори Карамон, — както ти оцеля при Изпитанието си в Кулата. Там те разбиха тялото ти. Тук ти разби сърцето ми. Нищо не е останало на неговото място, само студена празнота, черна като мантията ти. И подобно на това острие, там има петна от кръв. Един нещастен минотавър умря, прободен от него. Един приятел пожертва живота си заради мен. Друг издъхна в ръцете ми. Ти изпрати кендера на смърт , нали? И колко още други загинаха в името на тъмните ти кроежи? — Гласът на Карамон заглъхна в унищожителен шепот. — Това е краят, братко. Никой повече няма да загине заради теб. Никой, освен мен. И така е редно, нали, Рейст? Ние дойдохме заедно на този свят, заедно и ще си отидем.

Той отново пристъпи напред. Рейстлин понечи да заговори, но Карамон го прекъсна.

— Не можеш да използваш магиите си, за да ме спреш. Не и този път. Зная за заклинанието, което смяташ да направиш. За него ще ти е необходима цялата ти мощ и концентрация. Ако използваш дори и частица от магията си срещу мен, няма да имаш сили да напуснеш това място и целта ми пак ще бъде изпълнена. Ако не умреш от моите ръце, ще умреш от ръцете на боговете.

Рейстлин погледна брат си, без да каже нищо, сетне сви рамене и продължи да чете книгата.

Едва когато Карамон направи още една стъпка напред и чу златната му броня да издрънчава, Рейстлин въздъхна с раздразнение и вдигна глава към своя брат-близнак. Очите му, които блестяха от тъмата на качулката, сякаш бяха двете единствените точки светлина в стаята.

— Грешиш, братко — каза Рейстлин тихо. — Има още един, който ще умре. — Огледалният му поглед се отмести към Кризания, която стоеше сама между двамата братя с проблясваща в тъмнината бяла мантия.

Очите на Карамон се смекчиха от състрадание, когато на свой ред погледна към нея, но лицето му си остана все така решително.

— Боговете ще я приберат при себе си — каза той кротко. — Тя е истински свещенослужител. Нито един истински свещенослужител не е загинал при Катаклизма. Именно затова Пар-Салиан я изпрати тук. — Сетне войнът протегна ръка и посочи нещо. — Ето там има някой, който я очаква.

Кризания нямаше нужда да се обръща, защото почувства присъствието на Лоралон.

— Върви с него, Преподобна дъще — рече й Карамон. — Мястото ти е в светлината, а не тук в мрака.

Рейстлин не каза нищо, нито направи някакво движение. Просто стоеше тихо до писалището, сложил тънката си ръка върху заклинателната книга.

Кризания не помръдна. Думите на Карамон се блъскаха в главата й като крилете на злите създания, които пърхаха в Кулата на върховното чародейство. Тя чу тези думи, но смисълът им не достигна до съзнанието й. Виждаше единствено себе си, как държи светлината в едната си ръка и води хората си. Ключът… Вратата… Видя Рейстлин да държи Ключа и да й дава знак да го последва. Още веднъж почувства устните му да изгарят челото й.

Някаква светлина трепна и сетне угасна. Лоралон беше изчезнал.

„Не мога“, опита се да каже Кризания, но не успя. Нямаше нужда. Карамон разбра. Той се поколеба, остана загледан в нея в продължение на един дълъг миг и след това въздъхна.

— Така да бъде — каза той хладно и също пристъпи в сребърния кръг. — Смъртта на един повече няма да има голямо значение за нас, нали, братко?

Кризания се взираше като омагьосана в кървавия меч, който проблясваше под светлината на жезъла. Тя си представи живо как той я пронизва и когато надникна в очите на Карамон, откри, че и той вижда същата картина, но дори и това нямаше да го възпре. Тя не означаваше нищо за него, не беше дори живо, дишащо същество, а просто пречка по пътя му, която го спираше да стигне до истинската му цел — неговият брат.