Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Ще ви предупредя за едно-единствено нещо — пазете се от Рейстлин.

Вие сте добродетелна и непоколебима във вярата си и се гордеете с това. Това е смъртоносна комбинация, скъпа моя. И той ще се възползва от нея.

Запомнете и това. Двамата с Карамон сте се озовали в опасни времена. Дните на Царя-жрец са преброени. Карамон е на мисия, която може да коства живота му.

Но вие, Кризания, рискувате да изгубите и живота, и душата си. Предвиждам, че ще бъдете принудена да избирате — за да спасите едното, ще трябва да се откажете от другото. Съществуват много начини да напуснете това време и единият от тях е Карамон. Нека Паладин да бъде с вас.

Пар-Салиан

Орденът на Белите мантии

Кулата на върховното чародейство

Кризания се отпусна на леглото си, усещайки коленете й да се подгъват сами. Ръката, която държеше писмото, трепереше. Замаяна, тя се вторачи в него, препрочитайки го отново и отново, без да разбира думите. Малко по-късно обаче, се поуспокои и с усилие на волята се застави да се вгледа във всяка дума, четейки изречение след изречение, докато не се убеди, че е разбрала смисъла.

Това усилие й отне близо половин час. Накрая й се стори, че е уловила значението на написаното. Или поне на по-голямата част от него. В ума й се върна споменът за причината, която я беше накарала да потегли към Уейритската гора. Значи Пар-Салиан е знаел. Очаквал я е. Толкова по-добре. И той наистина бе прав — нападението на рицаря на смъртта очевидно беше пример за намесата на Паладин, който по този начин бе направил така, че тя да се върне в миналото. А що се отнася до забележката за нейната вяра и добродетел…

Кризания се изправи. На бледото й лице беше изписана твърда решимост, двете й страни бяха леко поруменели, а очите й блестяха от гняв. Съжаляваше само, че не може да му отговори на този въпрос лично! Как смееше!

Стиснала силно устни, жрицата сгъна отново бележката, прокарвайки бързо пръсти над нея, сякаш й се искаше да я скъса. На тоалетната масичка до позлатеното огледало и четката за коса имаше една малка кутийка със златен обков от онези, които придворните дами използваха, за да съхраняват бижутата си. Кризания посегна към нея, извади малкото ключе от ключалката, пъхна вътре писмото и бутна капачето, което се затвори с щракване. Сетне сложи отново ключето в ключалката и го завъртя, отново чувайки изщракване. Накрая пусна ключа в джоба, в който беше намерила бележката и се погледна още веднъж в огледалото.

Жрицата приглади черните коси и заметна качулката плътно над главата си. Забелязала руменината върху лицето си, Кризания се застави да се успокои и да остави гнева си да се уталожи. В края на краищата старият маг й мислеше доброто, напомни си тя. И беше ли по силите на един магьосник да разбере човека на вярата. Тя можеше въпреки всичко да победи дребнавия гняв и да се възвиси към мига на своето величие. Паладин беше с нея. Почти чувстваше присъствието му. И човекът, когото бе срещнала, наистина беше Царят-жрец!

Усмихна се, припомняйки си чувството за доброта, което й бе вдъхнал. Как беше възможно именно той да е виновен за Катаклизма! Не, душата й отказваше да повярва в това. Навярно беше очернен от историята. Тя наистина бе прекарала с него само няколко секунди, но не можеше един толкова прекрасен, благ и свят човек да е отговорен за толкова много смърт и разруха. Това беше невъзможно! И навярно щеше да й се удаде да го реабилитира. Може би това беше другата причина, поради която Паладин я беше изпратил в миналото — да открие истината!

Радост изпълни душата на Кризания. И когато камбаните за Утринните молитви забиха, звукът им й се стори като отговор на тази радост. Красотата на музиката извика сълзи в очите й. Сърцето й биеше лудо от вълнение и щастие. Тя излезе бързо от стаята и се понесе по величествените коридори, почти тичайки към Елза.

— В името на боговете! — възкликна смаяна Елза. — Нима е възможно? Как се чувствате?

— Чувствам се много по-добре, Преподобна дъще — отвърна Кризания малко смутено, припомняйки си, че предишните й думи вероятно бяха звучали като налудничаво и несвързано бълнуване. — Сякаш съм се събудила от някакъв странен и много истински сън.

— Хвала на Паладин! — прошепна Елза и присвивайки очи, втренчи в Кризания острия си, проницателен поглед.

— Аз не пропуснах да му благодаря в молитвите си, бъдете сигурна в това — каза Кризания искрено. В радостта си тя не забеляза странния израз в очите на жената-елф. — За Утринните молитви ли се бяхте запътили? Ако е така, мога да ви придружа. — Тя огледа с благоговение великолепния интериор на сградата. — Боя се, че ще ми трябва известно време, преди да започна да се ориентирам тук.