Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Разбира се — отвърна Елза, възвръщайки спокойствието си. — Насам, моля. — Двете жрици тръгнаха надолу по коридора.

— Безпокоях се също за… младия мъж, който беше… който беше намерен с мен — запъна се Кризания, сещайки се изведнъж, че знае много малко за обстоятелствата около появата си в това време.

Лицето на Елза стана хладно и строго.

— Този човек е на място, където ще се погрижат за него, скъпа моя. Беше ли той твой приятел?

— Не, разбира се — побърза да отговори Кризания, спомняйки си за последната си среща с пияния Карамон. — Той… той ме ескортираше. Платен наемник — заекна жрицата, осъзнавайки изведнъж, че не я бива в лъжите.

— Настанен е в Школата към Игрите — каза Елза. — Ако държиш, може да му бъде изпратено съобщение.

Кризания нямаше представа за каква школа става дума и се боеше да задава твърде много въпроси. Затова благодари на Елза и изостави темата, опитвайки се да не се тревожи. Сега поне знаеше къде е Карамон и, че не го грози никаква опасност. Почувства се по-уверена, защото вече знаеше как да се върне в своето време и се успокои напълно.

— А, скъпа моя — каза Елза, — ето че и още една особа се интересува как е здравето ти.

— Преподобни сине — Кризания се поклони почтително, когато Кварат се приближи към двете жени. Така тя пропусна да види бързия въпросителен поглед, който той хвърли към Елза и мълчаливото кимване на жената-елф.

— Извънредно се радвам да ви видя добре и на крака — каза Кварат, взимайки ръката на Кризания и говорейки с такова искрено чувство и топлина, че младата жена се изчерви от удоволствие. — Царят-жрец прекара нощта в молитви за възстановяването ви. Това означава, че неговото могъщество и вяра са намерили отклик сред боговете. Ще ви представим пред него официално тази вечер. Но сега — той прекъсна Кризания, виждайки, че тя се опитва да каже нещо, — аз ви преча да се посветите на молитвите си. Моля ви, не ми позволявайте да ви задържам повече.

Покланяйки се на двете жени с изключително изящество, Кварат продължи надолу по коридора.

— Няма ли той да присъства на службата? — попита Кризания, изпращайки свещеника с поглед.

— Не, скъпа моя — отвърна Елза, усмихвайки се на наивността на й. — Той всяка сутрин взима участие в тайните обреди на Царя-жрец. В крайна сметка Кварат е вторият свещенослужител по ранг след Царя-жрец и всеки ден има да решава много важни дела. Може да се каже, че ако Царят-жрец е сърцето и душата на църквата, Кварат е нейният мозък.

— Боже мой, колко странно! — прошепна Кризания, спомняйки си за Елистан.

— Странно ли казахте, скъпа моя? — попита Елза с лек укор. — Мислите на Царя-жрец са с боговете. Предполагам разбирате, че той не може да се занимава с обикновените ежедневни дела на Църквата?

— Разбира се, че не — Кризания поруменя от смущение.

Колко ли провинциална изглеждаше тя на тези хора! Колко простовата и изостанала! Докато следваше Елза надолу по светлите, просторни коридори, красивата музика на камбаните и възхитителните трели на детския хор изпълниха душата й с екстаз. Кризания си спомни простата литургия, която Елистан отслужваше всяка сутрин. И освен това продължаваше да върши повечето църковни работи сам!

Скромните служби в Палантас сега й се струваха нищожни, а работата на Елистан унизителна. И несъмнено тя бе навредила на здравето му. „Може би, помисли си жрицата с горчивина, той нямаше да скъси толкова живота си, ако беше заобиколен от хора, които да му помагат.“

„Е добре, нещата могат да се променят“, реши изведнъж Кризания, осъзнавайки, че това вероятно е поредната причина тя да бъде върната в миналото. Беше призвана да възстанови величието на Църквата! Тръпнейки от вълнение и кроейки планове за промяна, младата жрица помоли Елза да й опише вътрешния механизъм на църковната йерархия. Елза с готовност откликна на молбата й и започна да й разказва надълго и нашироко, докато вървяха по коридора.

Погълната от интересния разговор, заслушана внимателно във всяка дума на жената-елф, Кризания вече не мислеше за Кварат, който точно в този момент отвори тихо вратата на спалнята й и се вмъкна вътре.

Секунди по-късно Кварат вече бе намерил писмото на Пар-Салиан. Почти веднага след влизането си той забеляза, че златната кутийка върху тоалетната маса е преместена. След кратко претърсване на чекмеджетата тя беше открита. После с помощта на специален ключ, който отключваше всяка кутия, чекмедже или врата в Храма, свещеникът я отвори с лекота.