Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Кризания си спомняше също как се събуди в присъствието на някакъв мъж, чиято красота беше покоряваща, а гласът му изпълни ума и душата й с покой. Но той й каза, че е Царят-жрец и, че тя се намира в Храма на боговете в Истар. Тези неща не й говореха нищо. Жрицата се сети да попита за Елистан, но като че ли никой не го познаваше. Тя им разказа за него — как бил излекуван от Златна луна, жрица на Мишакал, как после повел борбата срещу злите дракони и предрекъл на хората завръщането на боговете. Но думите извикаха у слушателите й единствено съжаление и тревога. Най-накрая те й дадоха да пие някаква странна на вкус отвара и тя потъна в сън.

Сега Кризания беше все още объркана, но твърдо решена да открие къде е попаднала и как се е озовала тук. След това се застави да се измие, както правеше всяка сутрин, после седна пред странната на вид тоалетна маса и спокойно вчеса и сплете дългите си черни коси. Самата простота на това занимание я накара да се почувства по-добре.

Тя дори отдели време да разгледа спалнята си и не можа да не се възхити на красотата и великолепието й. Но все пак всичко това й се струваше някак не на място в един храм, посветен на боговете, ако наистина беше такъв. Собствената й спалня в дома на родителите й в Палантас не беше и наполовина толкова разкошна, макар да бе обзаведена с целия лукс, който можеше да се купи с пари.

Мислите й неочаквано се отклониха към онова, което й беше показал Рейстлин — бедността и нищетата в непосредствена близост до Храма — и лицето й поруменя.

— Навярно това е стая за гости — каза си Кризания гласно и звукът допълнително я успокои. — В края на краищата гостните в нашия нов Храм са подредени така, че да накарат гостите ни да се чувстват удобно. И все пак — жрицата се намръщи и насочи погледа си към една пищна златна статуя на горска нимфа, която държеше свещ в скъпоценните си ръце, — това е доста екстравагантно. С вложените тук средства едно семейство може да се храни месеци наред.

Колкото и да беше благодарна, не можеше да не забележи всички тези неща! Тя щеше да поговори с Главата на този Орден, който и да беше той. Сигурно само й се беше сторило, че този човек нарича себе си Цар-жрец.

Взела решение за действие и чувствайки как главата й все повече се прояснява, Кризания свали нощните си дрехи и облече бялата мантия, която беше метната спретнато на облегалката на леглото й.

„Какви странни и старомодни одежди, помисли си тя, докато ги нахлузваше през глава.“ Изобщо не приличаха на простите, строги мантии, които носеха жените от нейния Орден в Палантас. Тези бяха пищно украсени. Върху ръкавите и подгъва проблясваха сребърни нишки, върху гърдите бяха пришити ленти в тъмночервено и пурпурно и накрая един тежък златен колан бе предвиден за тънкия й кръст. „Поредната екстравагантност.“ Кризания прехапа устни в знак на неодобрение, но все пак крадешком погледна отражението си в обрамченото в златна рамка огледало. Трябваше да признае, че дрехата й стоеше добре. Младата жена неволно приглади полите на мантията си с ръка.

И точно тогава усети в джоба си нещо като бележка.

Кризания бръкна вътре и извади оттам лист хартия, сгънат на четири. Сетне се втренчи в него с любопитство, питайки се дали притежателят на тази мантия по случайност беше забравил бележката вътре, но с изненада откри, че в действителност беше адресирана до нея. Крайно озадачена, тя побърза да я разгъне.

Лейди Кризания,

Знаех, че възнамерявате да ме помолите да ви върна в миналото, за да попречите на младия маг Рейстлин да осъществи злите си планове. По пътя си обаче, бяхте нападната от рицар на смъртта. За да ви спаси, Паладин отнесе душата ви в небесния си дом. Никой сред нас, дори и самият Елистан, не е способен да ви върне обратно. Това е по силите само на свещениците, живели по времето на Царя-жрец. Затова ние ви изпратихме назад във времето в Истар, непосредствено преди Катаклизма, в компанията на брата на Рейстлин, Карамон. Две са причините, които ни караха да направим това. Най-напред, за да намерите избавление от ужасната си душевна рана и на второ място, за да ви помогнем в усилията ви да спасите младия маг от самия него.

Ако виждате пръста на боговете в това начинание, може би с основание бихте го сметнали за благословено. Бих искал само да ви кажа, че божиите дела понякога изглеждат странно в очите на смъртните, защото ние виждаме само част от цялата картина. Надявах се да поговоря за тези неща с вас лично, но това се оказа невъзможно.