Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— О, между другото — подхвърли Тас подир отдалечаващата се фигура на тъмничаря, — нали ще се погрижиш шперца да ми бъде върнат? Нали разбираш, просто съм привързан към него.

— „Ще имаме някакъв шанс“, а? — рече Карамон на Тас, докато ковачът се приготвяше да заключи металния нашийник около врата му. Отне му малко време да намери достатъчно голям болт и Карамон всъщност последен се сдоби с този знак на робството около врата си. Едрият мъж премигна от болка, когато железарят запои болта с нагорещен до бяло метален инструмент. Разнесе се миризма на изгоряла плът.

Тас дръпна отчаяно собствения си нашийник и трепна от съчувствие към страданието на Карамон.

— Съжалявам — каза той, подсмърчайки. — Не знаех какво имаше предвид онзи, когато каза, че „отиваш на търг“. Реших просто, че ще ходим на пазар. Ще си купим разни неща на открит търг или нещо такова. Тук говорят малко особено. Честно ти казвам, Карамон…

— Остави — рече Карамон и въздъхна. — Вината не е твоя.

— Но все някой е виновен — каза Тас замислено, наблюдавайки с интерес как ковачът пльосна шепа мазнина върху изгореното място на врата на Карамон и сетне заразглежда критично работата си. Не един железар в Истар бе изгубил хляба си за това, че някои роби успяваха да се освободят от нашийниците си, след което собствениците им идваха да искат обезщетение.

— Какво искаш да кажеш? — попита Карамон унило с блуждаещ и безучастен израз на лицето.

— Е — прошепна Тас, хвърляйки кратък поглед към ковача, — помисли само. Виж с какви дрехи беше облечен, когато се озовахме тук. Приличаше на някой престъпник. Сетне се появи онзи свещеник и войниците, сякаш ни бяха очаквали. И като се има предвид състоянието на лейди Кризания…

— Прав си — рече Карамон и в мрачните му очи проблесна искра на живот. Искрата се превърна в пламъче, което разпали един тлеещ огън. — Рейстлин — промърмори той. — Той знае, че аз ще се опитам да го спра. Това е негово дело!

— Не съм толкова сигурен — отвърна Тас след кратък размисъл. — Искам да кажа, нямаше ли да бъде по-просто за него да те изпепели, да те превърне в стенна закачалка или нещо такова?

— Не! — отговори Карамон и кендерът видя вълнението в очите му. — Не разбираш ли? Той се нуждае от мен тук… за да свърша нещо. Не би ни убил. Така каза тъмният елф, който работи за него. Помниш ли?

Тас не изглеждаше толкова убеден. Сетне той понечи да каже нещо, но точно в този момент ковачът бутна война да стане на крака. Мъжът с мечата кожа, който бе наблюдавал процедурата с нашийниците от вратата на ковашката работилница, даде някакъв знак на двама от личните си роби. Те бързо влязоха вътре, измъкнаха грубо Карамон и Тас навън и ги блъснаха в редицата на останалите. Сетне се появиха двама други роби, които се заеха да прикачат веригите за краката им, докато накрая всички нови роби се озоваха в една обща върволица. По знак на мъжа с мечата кожа окованите, окаяни създания — сред тях имаше човеци, полуелфи и таласъми — се затътриха напред.

Те не бяха направили и три стъпки, когато всички се оплетоха в едно заради Тас, който тръгна в погрешна посока.

След многобройни ругатни и няколко удара с върбова пръчка (поглеждайки крадешком дали наоколо няма някой свещеник) мъжът с мечата кожа успя да подкара отново колоната с роби. Тас подскачаше енергично, опитвайки се да влезе в крак. Но кендерът още два пъти беше повален на колене, застрашавайки придвижването на цялата група и затова накрая Карамон го хвана през кръста и го понесе във въздуха — и него и веригата му.

— Беше донякъде забавно — отбеляза останалият без дъх Тас. — Особено когато се претърколих. Видя ли изражението на онзи мъж? Аз…

— Какво искаше да кажеш преди малко? — прекъсна го Карамон. — Какво те кара да смяташ, че Рейстлин не стои зад всичко това?

Лицето на Тас стана необикновено сериозно и замислено.

— Карамон — каза той малко по-късно, после обгърна врата на исполина и заговори в ухото му, за да бъде чут въпреки дрънченето на веригите и врявата на градските улици. — Рейстлин трябва да е бил ужасно зает с пътуването си дотук и всичките си други дела. Ами на Пар-Салиан му трябваха дни, за да направи заклинанието за връщането в миналото, а няма съмнение, че той е могъщ маг. Следователно и Рейстлин е вложил много сили. Как би могъл едновременно да се погрижи за магиите си и да ни причини всичко това?

— Е, добре — рече Карамон и се намръщи. — Ако не е той, тогава кой?