Винс Флин: Лиценз за убиване

Тя няколко пъти се опита да го заговори, но той само поклати глава.

— Ако искаш бебето ти да остане живо… дръж си устата затворена.

— Ти никога не би убил това или което и да е друго бебе.

Изрече го толкова спокойно и с убеждение, което го изненада.

— Не, не бих, но бих убил теб. Така че ако искаш да видиш как расте бебето ти, млъкни. — Погледна часовника си и добави: — Отвън има снайперист. Най-добрият, когото познавам. Само ако гъкнеш, Гулд ще се затича и ще бъде застрелян, преди да стигне до плажа.

Тя сви рамене.

— Тогава защо дойде тук? Защо просто не го застреля на плажа?

— Защото не съм страхливец. Защото сам си върша работата, а не я оставям на другите. Не взривявам къщи и не убивам невинни граждани.

Клаудия сведе очи и тежко преглътна.

Рап отново погледна навън и изключи радиостанцията. Половин минута по-късно чу как вратата в другата стая се отвори. Притворената врата леко се отмести от станалото течение. Мич продължи да държи пистолета насочен към главата на майката и прошепна:

— Не казвай нито дума или и двете ще умрете.

Тя затвори очи и целуна бебето по главичката.

Вратата на спалнята бавно се отвори и Гулд надникна вътре. Видя жена си седнала в леглото и се усмихна. Влезе в стаята и я попита:

— Защо си станала толкова рано?

Клаудия погледна към ъгъла на стаята и той проследи погледа й.

— Не мърдай или си мъртъв.

Гулд се беше изпотил от тичането. Погледна Рап в очите и бавно вдигна ръце.

— Съжалявам за жена ти.

Мич замълча. Сега, когато стоеше пред виновника, не знаеше какво да каже.

Гулд погледна към Клаудия и падна на колене. Ръцете му останаха вдигнати зад тила.

На Рап това му приличаше на добре репетирана сцена. Все едно че бяха мислили какво да правят, ако ги намери.

— Съжалявам — повтори Гулд с дрезгав глас. — Моля те, разбери ме. Клаудия няма нищо общо с това.

— Знаеше ли, че е бременна?

Гулд бавно кимна, сякаш дълбоко се засрами.

— Знаех. Но Клаудия не знаеше. После й казах. Тя плака дни наред.

Рап хвърли бърз поглед към жената. Тя и в момента плачеше. Една сълза се отрони и падна на главата на бебето. То се сви в ръцете на майка си.

— Знам, че не съм в положение да те моля, но…

— Да чуя.

Гулд преглътна с усилие и си пое дълбоко въздух.

— Моля те, пощади Клаудия. Ако не, поне заведи детето при родителите й във Франция.

Мич държеше пистолета насочен към челото му. Нямаше намерение да убива жената. И най-малкото му колебание изчезна в мига, в който видя бебето в ръцете й.

— Друго? — попита.

— Искам да ти се извиня за всички нещастия, които ти причиних. Не биваше да се заемам с теб. Клаудия беше права.

Рап се престори на отегчен:

— Това ли е?

— Може ли да целуна жена си и дъщеря си?

Рап присви очи и кимна.

Все така с вдигнати ръце, Гулд бавно се изправи. Отиде и седна на леглото до жена си. Прегърна я през рамо и двамата заплакаха. Той я погали по косата и й каза колко много я обича. После се наведе и целуна бебето по главичката.

— Моя скъпа Ана — каза, — щастлив съм, че видях раждането ти и можах да те подържа в ръцете си… макар и да беше само за няколко дни. — Разрида се над детето си. Клаудия го прегърна и го целуна по главата — също както беше целунала бебето преди малко.

Рап стоеше в ъгъла с пистолет, насочен към бащата, майката и детето. „Боже, в какво се превърнах?“ — зададе си той въпроса. Това щеше да е неговият живот или животът, който би живял, ако Ана не беше загинала. Цялата болка, трупана през последните девет месеца, се стовари върху него със спомена за жена му и за тяхното неродено дете. Решителността му започна да се топи. „Как би постъпила Ана на мое място?“ — запита се. В края на краищата той отмъщаваше за нейния живот, а не за своя. Вече чуваше гласа й, сякаш беше жива и стоеше до него.

Бебето се събуди и се разплака.

— Не плачи, Ана — каза бащата. — Всичко ще се оправи. Майка ти ще се погрижи за теб, а аз винаги ще те обичам.

Клаудия вдигна зачервените си очи към Рап.

— Кръстила си я Ана — каза той.

— На жена ти.

Той бавно кимна и свали оръжието. Пое си дълбоко въздух и излезе от стаята. Стъпи на двора и тръгна право към стълбите, които водеха към белия пясъчен плаж. Изобщо не се обърна назад. Нито изпита страх за живота си. Щеше да даде на Ана, на двама им, това, което те искаха. Ако Гулд беше същият хладнокръвен и пресметлив убиец, сега вече щеше да е по петите му. В къщата със сигурност имаше и други оръжия. Щеше да грабне пистолета или пушката, да излезе отвън и това щеше да е краят му. Уикър щеше да го очисти, преди да е успял да натисне спусъка. Ако истински обичаше Клаудия и дъщеря си, щеше да си остане на мястото и да ги прегръща от радост, докато слънцето залезе.