Винс Флин: Лиценз за убиване

Тя му каза, че Абел е бил нает от няколко заможни саудитци за двайсет милиона долара. Целта е била да убие Мич Рап. Петров се изуми от астрономическата сума. После Кенеди му каза това, което той вече знаеше — че Абел е наел двама убийци, препоръчани му не от кого да е, а от него. Разкри му и нещо, което не знаеше. Убийците бяха пропуснали Рап, но убили жена му. При тази новина Петров болезнено трепна. Семействата на противниковите играчи бяха табу, а човек като Мич Рап щеше да търси тези двамата под дърво и камък, докато не ги намери и убие.

Петров знаеше, че или трябваше да каже на Кенеди и малкото, което знаеше, или рискуваше Рап да го посети през нощта. Не беше трудно да вземе решение. Каза на Кенеди всичко, което знаеше за убийците. То не беше много, но изигра твърде важна роля. Оказа се, че жената е французойка. Петров подозираше, че мъжът й е сънародник. Подозираше също, че е бивш военен и че някога е живял в Америка, вероятно през детските си години. Когато Кенеди го притисна и попита какво го кара да мисли така, той обясни, че английският му е много добър. Знаел всякакви жаргонни изрази. Подобни неща човек можеше да научи само ако е живял продължително време в страната. Петров й даде телефонните номера и електронните адреси, чрез които се свързваше с тях.

От Москва Кенеди отлетя за Париж и се срещна с нейните колеги — директорите на ДЖСЕ и ДСТ — двете главни френски служби за разузнаване и сигурност. Макар че мнозина от френските политици можеха да бъдат укорени, че са прекалено меки към терористите, това не важеше за ДЖСЕ и ДСТ. Те се славеха като едни от най-добрите и ефективни организации за борба с тероризма в света. Директорите им бяха напълно осведомени за случилото се с Рап и жена му. Рап беше работил с ДЖСЕ и директорът обеща да стори всичко по силите му, за да разбере кои са тези двама души. Шефът на ДСТ постъпи по същия начин. Кенеди се върна в Щатите и зачака.

Първите сведения дойдоха три седмици по-късно, близо пет седмици след смъртта на Ана. ДЖСЕ изпрати на Кенеди две досиета. Мъжът се казваше Луи Гулд, а жената — Клаудия Морел. Всичко, написано в досиетата, съвпадаше и звучеше логично. Гулд беше бивш парашутист-десантчик и син на френски дипломат, който беше изкарал два мандата във Вашингтон. Бащата на Морел беше генерал във френския Чуждестранен легион. Той беше влязъл в остър спор с дъщеря си по отношение на Гулд. Луи и Клаудия бяха изчезнали от погледа на контраразузнавачите преди около пет години. И двете служби обещаха на Кенеди да участват в издирването.

Големият успех дойде девет месеца и една седмица след смъртта на Ана. Кенеди измисли план. Те знаеха, че жената е бременна. Беше помолила Кенеди да я оставят жива още известно време, за да може да роди и да се порадва на детето си. Айрини нареди на ФБР да включи имената на двамата в бюлетините на издирваните лица. Задействаха и разузнавателните служби на всички приятелски държави. Съсредоточиха вниманието си върху болниците. И по-специално, върху акушер-гинеколозите. Всеки месец те изпращаха нови писма и факсове, за да напомнят за проблема. Сдобиха се със снимки на Гулд и Морел и направиха няколко компютърни модела на варианти как биха могли да си променят физиономиите.

Двамата бяха обявени за издирване, за да бъдат разпитани във връзка с извършено тежко убийство. Към обявата беше добавен и безплатен телефонен номер плюс награда от сто хиляди долара за този, който даде важна информация. Получиха се стотици обаждания, но нито едно не им свърши работа. Голяма част от първите обаждания веднага бяха изключени, тъй като не съвпадаха по време с предполагаемите дати на раждане. Когато навлязоха в седмия месец обаче, трябваше да се отнесат по-внимателно към всеки сигнал. Веднъж им се обадиха от болница в Таити. Агент на френското ДСТ веднага изтича в болницата в Папеете и се преоблече в хирургически екип. Само след час агентът се обади и каза, че е почти сигурен, че жената наистина е била Клаудия Морел.

Рап гледаше към къщата. Беше рано сутринта, тяхното трето посрещане на изгрева на острова. Той стоя като статуя неподвижно десет минути, загледан в къщата. Накрая погледна часовника си. Беше почти седем. След минута на терасата се появи Гулд. Беше по шорти и маратонки. Направи упражнения, след което се втурна по стълбите надолу и затича по плажа в противоположна посока.

Рап дълго го наблюдава и накрая каза:

— Ще отида сам.

— Според мен не е много разумно.