Винс Флин: Лиценз за убиване

Той не обърна внимание на коментара.

— Ако ми се случи нещо, искам да довършиш работата.

Беше в широки шорти и широка избеляла синя тениска. Тръгна към вратата на наетата къща. Коулман, Уикър, Хакет и Стробъл гледаха как се отдалечава. Нахлузи си джапанките и си сложи слънчевите очила. Запали малкия скутер „Веспа“, който вървеше заедно с къщата, и потегли. Не искаше повече да мисли за това, достатъчно беше мислил досега. Скутерът беше тих, особено когато се спускаше надолу. Рап се понесе по обраслия със зеленина склон. Пътят беше много тесен. След неколкостотин метра той премина в малко по-широко шосе, на което можеха да се разминат две коли. Къщата на убийците се намираше на плажа. Най-близките им съседи бяха на сто и петдесет метра от тях.

Рап изгаси скутера и го скри в храстите. Погледна часовника си. Предните две сутрини мъжът се беше върнал от бягането в седем и половина. Рап тръгна през джунглата, докато не се озова до къщата. Влезе в задния двор, който беше обрасъл с трева. Заобиколи стената, която беше към плажа, и извади глока.

Оръжието с монтиран заглушител с лекота прилепна в ръката му.

Къщата беше измазана отвън в бяло, имаше червен покрив в испански стил. Дворът пред къщата беше ограден от дебела еднометрова стена. На пясъка се слизаше по стъпала, където в момента се намираше Рап. Той измъкна радиостанцията от джоба си и натисна бутона за разговор.

— Появи ли се?

— Още не?

Рап надникна иззад ъгъла. В предния двор нямаше никого.

— С Уикър не правете нищо, за което не съм ви молил.

— Ще е доста по-лесно. Да не говорим, че и по-безопасно.

— Стойте настрана. Ако ми потрябва помощ, ще ви повикам.

Нагласи радиостанцията на тих режим, изкачи стъпалата и се наведе. Вляво от него имаше двойна стъклена врата. Рап се спря и надникна вътре. Оттук се влизаше в дневната. Жената сигурно още спеше с бебето. Той беше научил за двамата всичко, каквото можа. Изкуши се първо да разговаря с родителите й, но щеше да е много глупаво да се издаде по този начин. По-добре беше да ги накара да си мислят, че са в безопасност.

Рап се премести към следващата врата — към кухнята и трапезарията. Предполагаше, че Гулд влиза и излиза сутрин от тук. Натисна дръжката и тихо отвори.

Внимателно прекрачи прага и затвори вратата зад себе си. Фактът, че вратата беше отключена, говореше много за тяхната нагласа. Не че и заключената брава щеше да го спре, но най-малкото щеше да го забави. Физическите травми на Рап бяха напълно излекувани. Никога преди не беше чувствал така добре коляното си, а гипсът на дясната му ръка отдавна беше свален. Безшумно мина по тъмния дървен под и зави надясно, по коридора, водещ към спалните. В коридора имаше три врати — по една отдясно и отляво и трета в дъното. Страничните бяха затворени за разлика от тази в дъното, която беше притворена. Рап предположи, че я е оставил така, за да не ги събуди, когато се върне.

Мич протегна дясната си ръка към вратата, насочил пистолета за стрелба. Бавно бутна вратата и влезе в стаята. Жената беше в леглото. Черната й коса контрастираше с яркобелите чаршафи и възглавници. Бебето се беше сгушило в ръцете й, а нейните устни бяха докоснали малката главичка. Рап потрепери за секунда и едва не загуби самообладание. Поразен беше от красотата на жената и от спокойствието, което излъчваха тя и детето й.

Той се отърси от емоциите. Тихо пристъпи напред и вдигна пистолета. Постави върха на заглушителя върху лявото слепоочие на жената. Тя се разсъни и бавно извъртя глава. Рап бръкна под възглавницата, за да провери за оръжие. Нямаше. Провери и нощното шкафче, но то беше празно. Тя вдигна спокойно очи към Рап, сякаш беше очаквала появата му, и каза:

— Благодаря ти, че ми позволи да родя дъщеря си.

Той отстъпи назад и й направи жест да се изправи в леглото. Тя се подчини, след което взе спящото бебе и го прегърна. Рап погледна часовника си и извади радиостанцията:

— Някакви новини за Гулд?

— Връща се насам. Ще е при теб до две минути.

Мич притвори вратата, както я беше заварил, и провери шкафчето от другата страна на леглото. Там намери деветмилиметров пистолет „Берета“ и извади от него патроните. Върна се откъм страната на жената, откъдето стъклените врати водеха към предния двор. Вратите бяха с дебели завеси. Лъчите на сутрешното слънце се процеждаха по краищата и осветяваха стаята. Рап продължи да държи жената на мушка и леко дръпна завесата, за да надникне навън. Застана в ъгъла с гръб към стената. Вратата беше от лявата му страна, а жената — пред него. Зачака.