Винс Флин: Лиценз за убиване

Това свърши работа и жената даде на Коулман номера на мобилния телефон на Хайсби.

Коулман веднага му звънна, представи се и изреди накратко бойните си заслуги. Хайсби беше чувал за него. По тона и гласа му Коулман разбра, че разговорът не върви на добре. Реши, че няма смисъл да увърта повече, и го попита дали в момента не е в Испания. Продължителното мълчание от другата страна на линията беше достатъчно красноречиво — той беше в Испания.

— Гранада — каза Коулман.

Мъжът продължи да мълчи.

— Трябва да се срещнем. На четири очи. Колкото се може по-скоро.

— Защо?

— Чувал ли си Мич Рап?

— Определено. Току-що ми дадоха снимката му и ми наредиха да стрелям по него, ако го видя.

— И как се чувстваш?

— Не се зарадвах много. Изтърсиха ми го, след като поех задачата.

— Е… както вече казах, трябва да се срещнем. Мисля, че ще можем да си бъдем полезни.

Споразумяха се за едно място в квартала „Албаисин“ и си уговориха час.

Рап ги наблюдаваше вече почти час и започваше да се изнервя. Изглежда, нещата вървяха добре, но беше крайно време да свършват вече. Накрая двамата си стиснаха ръцете и Коулман стана и тръгна по улицата. Британецът се отправи в противоположната посока. Коулман се качи във вана и вдигна палец.

— Всичко е готово.

— Толкова ли лесно беше? — попита изненадан Рап.

— Хайсби е чел за жена ти. Предаде съболезнованията си.

Мич запали колата и не каза нищо.

— В понеделник му се обадили и му предложили петдесет хиляди за пет дена охрана. Той подготвил осемчленен екип, а Рашид изпратил самолет да ги вземе. Според условията на договора работата била свързана с охраната на някакъв саудитски милиардер в Южна Испания. Споразумели се той да вземе десет бона, а останалите членове по пет за тази фасулска според тях работа. Но когато дошли тук, се появил шефът на сигурността на Рашид, показал им твоя снимка и им наредил да стрелят, щом те видят.

— И те как са реагирали? — попита Рап и се включи в движението.

— Не много добре. Някои от тях са служили в пустинята и имат другари, загинали от саудитски атентатори-самоубийци. За тях ти си приятелят, а Рашид — врагът. Хайсби сподели, че бил изправен буквално пред бунт в собствените си редици.

— Тогава съгласил ли се е да играе по свирката на Рашид?

— Да, бил е малко притеснен как това ще се отрази на професионалната му репутация. В нашия бранш не се гледа добре на развалянето на договори.

— Предложи ли да му платиш? — Имаше предвид парите, които бяха намерили в къщата на Абел.

— Сто хиляди евро. Освен това му обещах да се погрижа американското правителство да му възложи няколко поръчки. Оставям на теб да ходатайстваш пред Айрини.

Рап кимна.

— Няма проблем. Ще го уредя. Какъв е планът?

— Довечера Рашид ще вечеря с кмета в къщата, в седем часа. Хайсби каза, че снощи си е легнал в девет часа и не очаквал и довечера да седи до късно. — Коулман разгърна лист хартия. — Даде ми разположението на помещенията в сградата и ми показа къде спи той. Дори предложи да ми даде униформа.

— Много добре. — Рап впери поглед пред себе си. — Ще вляза сам веднага щом кметът си тръгне.

Седяха и чакаха. Видяха как кметът пристигна. Всъщност предположиха, че е той. Кой друг би пътувал с ескорт от коли на местната полиция? Кортежът спря пред главния портал малко преди седем вечерта, тъкмо когато слънцето залязваше и постепенно се спускаше мрак. Температурите паднаха рязко. Те знаеха, че вътре няма да свършат скоро, затова си взеха нещо за ядене и обмислиха плана още веднъж. Екипировката беше проверена. Хакет беше отишъл до летището, за да подготви самолета за спешно излитане, ако се наложи.

Кметът си тръгна в девет и нещо. Събудиха Таиб от наркотичния му сън. Вече го бяха преоблекли в чисти дрехи и нов костюм. Оставиха лентата на очите му и го преместиха отзад в микробуса при Стробъл. Рап беше обръснал брадата си и беше подстригал косата си късо, по армейски. Беше със син комбинезон и с барета на главата. Също като Хайсби и неговите хора. Коулман и Стробъл също бяха униформени. Рап се обърна назад и погледна към Таиб. Микробусът си проправяше път по тесните улички. Саудитецът не изглеждаше много зле. Повечето от раните му бяха скрити от дрехите. Освен раздробения десен лакът и увреждането на нерва на дясното стъпало, Рап беше срязал всичките сухожилия на лявата му китка и така беше направил ръката му безполезна. Единственият му здрав крайник беше левият крак. Хората реагираха различно на опиатите, а този беше доста едър. Ако се отърсеше прекалено скоро, Мич не искаше да му се налага да се бори с него.