Винс Флин - Лиценз за убиване

— Вързаха ли се?

— Засега да.

— Ами с къщата какво е положението?

— Предната порта беше сменена днес. Вече започнаха да замазват дупките от куршумите в тухлите и да слагат нови врати и прозорци. До довечера няма да остане нищо, свидетелстващо за сражението.

— А труповете?

— Изгорени са.

— Моят пленник какво прави?

— С него работи доктор Хорниг.

Управлението имаше двама главни специалисти по разпитите с коренно различен подход. Доктор Джейн Хорниг беше единият. Боби Акрам, пакистански имигрант и мюсюлманин — другият. Хорниг имаше високи научни степени по биохимия и неврология и се смяташе за най-големия експерт в Америка по историята и развитието на изтезанията на хора. Тя специализираше в експерименталната употреба на наркотични вещества и други екзотични техники. Боби Акрам, от друга страна, постигаше целите си, като се уповаваше на Пирамидата на потребностите на Маслоу и на тази база провеждаше сурови, добре планирани и обмислени разпити. Рап харесваше Акрам, но не и Хорниг. От мисълта за нея го побиваха тръпки. Но когато не разполагаха с много време, тя беше най-добрата.

— Тя разбра ли кой го е наел? — попита Рап.

— Още не, но открихме интересна връзка. Преди две години ДЕА арестували саудитски имигрант, който вкарвал хероин от Афганистан. Оказало се, че този тип е работел в саудитското разузнаване. Докато бил в затвора, адвокатите му започнали да мислят как да се спазарят за по-лека присъда. Единият му адвокат казал, че клиентът му е готов да предостави доказателства, че бившите му работодатели са обучавали няколко от терористите, участвали в атентатите на единайсети септември, и са им помогнали да планират ударите.

Рап навъси чело.

— Какво общо има това с някакъв латиноамерикански гангстер?

— Кастильо. Така се казва той. Анибал Кастильо. Според твърденията му още тогава с него се свързал същият човек, който го бил наел да те убие преди два дена. Той платил на Кастильо сто бона, за да нареди на неговите хора от МС-13 да убият бившия офицер от саудитското разузнаване, докато се намирал във федерален затвор. Обадих се на няколко човека и излиза, че всичко съвпада. Този саудитец е бил готов да пропее и в деня, в който трябвало да направи първото си признание, бил убит в килията му.

— И кой го е наел?

— Още не знаем, но накарахме Кастильо да прегледа лицата от нашата база данни на служители от саудитското разузнаване.

Самолетът рязко спря и Рап каза:

— Трябва да затварям. Обади ми се веднага щом разбереш нещо ново.

— Ще ми кажеш ли все пак какво си намислил?

— Повярвай ми, по-добре е да не знаеш. — Той надникна през малкия илюминатор.

— Напротив, Мич. Току-що излъгах шефа си и президента, за да те предпазя.

— Мислех, че президентът е наясно.

— Добре… Рос тогава.

— Е, хубаво… кажи на Рос, че ако продължи да те занимава с глупости, ще го сложа в моя черен списък.

Кенеди се изкуши да се възползва от възможността, но вместо това добави:

— Има и още нещо… Чувал ли си за Ерих Абел?

Рап се замисли и отвърна:

— Не. Защо?

— Родом е от Източна Германия. През осемдесетте години е работил в ЩАЗИ.

— Има ли други имена?

— Не знам за такива, но продължавам да търся.

— И защо изведнъж те заинтересува той?

— Още не съм съвсем сигурна. Като разбера, ще ти кажа.

— Добре. Трябва да тръгвам. — Рап затвори телефона и го метна на кожената седалка, след което стана.

Коулман вече стоеше на пистата и контролираше презареждането. Рап бавно слезе по тесните стъпала на трапа. Краката му бяха подути от дългия полет. Леко накуцвайки, тръгна по настилката.

Чакаше го Ямал Урда, шефът на резидентурата на ЦРУ в Кабул. Той беше работил с него предната пролет по една много сериозна задача. Макар да не се сработиха веднага, Урда изпитваше голям респект към Рап. Афганистанецът му подаде ръка:

— Моите съболезнования за жена ти, Мич.

— Благодаря ти. — Той стисна ръката му.

Двамата останаха неподвижни за миг, докато Урда измисли как да премине от личните въпроси към професионалните. За негова утеха Рап пръв заговори:

— Какво е положението?

— Моят заместник току-що ми се обади от посолството.

— Така ли?

— Каза, че се е получило спешно съобщение от Ленгли. Искат, ако някой се свърже с теб, да докладва незабавно.

Рап кимна.

— После ми се обади Айрини и ми каза да не обръщам внимание на съобщението.

Мич си даваше сметка, че Урда ще защитава местната си територия, и се надяваше да не му създава проблеми. Желанието му беше само да кацне, да вземе каквото му трябва и да се прибере по живо по здраво.