Винс Флин - Лиценз за убиване

— Защо — попита Рос.

— А ти как мислиш? — отвърна Кенеди. — Някой се опита да го убие два пъти, а жена му е мъртва. Той ще гледа да измъкне всичко от този нещастник и да разбере кой го е наел.

На Рос чутото явно не му хареса.

— Значи нямаме представа къде може да е?

Тя поклати глава.

— Идентифицирахте ли някой от нападателите? — попита президентът.

— Смятаме, че са членове на латиноамериканска банда, базирана в Александрия.

— Латиноамериканска банда? Че защо им е притрябвало да убиват Рап? — попита Рос.

— Тъй като няма кого да разпитаме, ще изкажа предположението си, че са им предложили пари. Мич никога не е действал в Централна Америка. Банда като тази няма никаква причина да го напада.

— А от ФБР какво казват? — продължи Рос.

Кенеди се поколеба.

— Не съм ги уведомила за инцидента.

— Какво? — Той отново се шокира.

— Марк, в момента е по-добре да не даваме гласност на случая. Обектът не се числи официално никъде. Твоето бъдеще на политик е пред теб, по-разумно ще е да стоиш настрана.

— Но тук става въпрос за четирима мъртви федерални служители и тринайсет мъртви… граждани. Предполагам, че тези хора са американски граждани.

— Марк — Кенеди поклати глава, — убийството на моите хора няма да излезе наяве. Техните семейства са били предупредени за подобен развой и ще си мълчат.

— Но това е федерален обект на американска територия и попада под юрисдикцията на ФБР.

— Ако включим ФБР в разследването, журналистите ще се нахвърлят като лешояди и накрая ще се озовеш на разпит пред комисията на Конгреса и ще трябва да отговаряш на доста неудобни въпроси. И заради какво?

— Ами какво ще стане с…

— Марк, имаме тринайсет мъртви гангстери, които са убили четирима федерални агенти. И го имаме на запис. Наказанието за убийството на федерален агент е смърт. Граждани или не, тези тринайсет типа вече са си получили наказанието. Замесването на ФБР няма да реши нищо, а цялата бъркотия ще попадне на челните страници на всеки един вестник в тази страна.

— Ами четиринайсетия?

Кенеди сви рамене. Изобщо не я интересуваше какво се е случило с останалия жив бандит.

Рос понечи да каже още нещо, но президентът го спря:

— Марк, довери ми се. Понякога е по-добре да не задаваш много въпроси. Остави Айрини да се погрижи.

Очевидно беше, че в момента Рос се бори със себе си. Пое си дълбоко въздух през стиснатите зъби и отговори:

— Добре, но трябва да намерим Рап и да направим всичко необходимо той да не компрометира държавата.

— Защо? — попита Кенеди.

— Защото страната ни се управлява от закони и не можем да позволим на опърничави федерални служители да се шляят по света и да избиват хора безразборно, без съд и присъда.

„Така ли? Че какво според теб правеше Мич през последните петнайсет години?“ — каза си Айрини.

— Марк, съветвам те много да внимаваш. Помисли какви ще са последиците за всички ни, ако привлечем нежелано внимание към нас точно в момента. За начало ние не можем да го обвиним в нищо.

— Ами тринайсетте мъртви латиноси?

— Марк — намеси се президентът, — забрави за случая. Не искам повече да се споменава за него.

— Добре — отстъпи Рос, — но трябва да предприемем нещо.

Кенеди се възползва от възможността:

— Мисля, че съм намерила решение.

— Да го чуем — подкани я той.

— Засега само ще предупредим шефовете на чуждестранните ни резидентури. Ще им изпратя спешно съобщение, в което ще ги инструктирам, ако Мич се свърже с тях или те чуят нещо за него, да ме уведомят незабавно. Може да напиша под претекст, че искаме да го разпитаме.

— Ами посолствата?

Тя очакваше и този въпрос.

— Бих предпочела случаят да си остане само в рамките на Управлението.

— Кръгът не е много широк. — Рос поклати глава.

Кенеди погледна към президента, за да я подкрепи.

— Засега нека предупредим само хората от Управлението — намеси се Хейс. След като забеляза, че Рос не е съгласен, добави: — Марк, ако му потрябва помощ, ще потърси някой от познатите си в Управлението.

— Но можем ли да имаме доверие на тези хора, че ще ни го предадат? — попита Рос.

Двамата с президента се обърнаха към директора на ЦРУ. Истината беше, че не можеха да очакват от шефовете на резидентурите да предадат Рап, но тя нямаше намерение да го признае. Важното беше да каже на Марк Рос онова, което той искаше да чуе.

— Ще започна да звъня на някои от тях още сега и категорично ще им дам да разберат, че държа да ми докладват или ще прекарат остатъка от кариерата си, заровени в някое мазе в Ленгли, подреждайки стари архиви.