Винс Флин - Лиценз за убиване

Това беше цената й и сега тя се оказа въвлечена в гръцката трагедия с окървавени ръце, докато вътре в нея съзряваше живот, заченат от мъжа, който беше убил бременна жена и не беше проявил милост към нея. Пълната липса на разкаяние или съжаление за стореното у Луи я накара да се стресне и да се пробуди от този кошмар. Тя разбираше, че е станала грешка, но да си толкова твърдоглав, че да го отричаш, беше направо отвратително. За пръв път за всичките години, в които го беше обичала, тя не одобряваше поведението му. В очите й той се беше превърнал в чудовище.

Не смееше да си помисли каква съдба бяха приготвили боговете за нея и нероденото й дете. Обаче усещаше, че трябва да поправи нещата. Миналото си беше минало и тя не можеше да стори нищо за него, но поне можеше да се опита да промени бъдещето. Съмняваше се, че ще може да се спаси от греха си, но би могла да осигури нормален живот на бебето. Не можеше да върне Ана Райли и нероденото й бебе обратно от оня свят, но можеше да се разкае и да се промени. Клаудия взе решение какво е необходимо да направи.

Избърса сълзите си, стана и отиде в хола. Натисна интервала на клавиатурата на лаптопа и влезе в Интернет. Имаше две нови писма от германеца и тя ги прочете набързо. Бяха по-гневни от предишните му съобщения. Абел искаше или да му върнат парите, или да си свършат работата. Ако откажеха, той щеше да ги преследва. Германецът имаше късмет, че Луи не беше тук да прочете писмата, защото ако го беше направил, щеше да хване първия самолет за Европа и Абел щеше да е мъртъв преди понеделник сутринта. Клаудия вече беше решила, че той няма да си получи парите обратно. В интерес на истината Абел щеше да си има много по-сериозни проблеми.

Клаудия беше открила необходимия й електронен адрес по-рано през деня. Не беше трудно. Просто набра името на човека и добави @cia.gov . Първият опит завърши с неуспех, затова добави точка между собственото и фамилното му име и изпрати писмото отново. Този път то мина безпрепятствено по мрежата. Пое си дълбоко дъх и започна да пише. Труди се над съобщението близо час и накрая изтри почти всичко, което беше написала. Беше твърде дълго. По-добре беше да започне бавно, с обикновено извинение, и да види каква ще е реакцията.

Тя постави стрелката върху иконата за изпращане. Пръстът й застина над бутона, готов да изпрати писмото. Поколеба се за миг, но гласът отново проговори в главата й — онзи глас, който непрекъснато беше пренебрегвала през последните шест години, й каза да действа. Натисна бутона на мишката и лаптопът изпиука. На екрана се появи надписът „СЪОБЩЕНИЕТО ИЗПРАТЕНО“ и тя си каза, че вече няма връщане назад.

— Как така е изчезнал? — сепна се Рос.

Кенеди го гледаше внимателно и с всички сили натискаше с пръсти точките на двете си длани, за да запази спокойствие.

— Изчезна, Марк.

— Чух те. — Той вдигна ръце, сякаш искаше да задуши някого. — Как, по дяволите, ей така успя да се изпари?

— Може би трябва да изчакаме президента — отвърна Кенеди. Тя не искаше да повтаря два пъти, а освен това Рос със сигурност щеше да е по-сдържан в присъствието на прекия си началник.

Беше неделя следобед и Рос току-що беше приключил играта на голф с президента, председателя на партия и един от основните спонсори на партията. Кенеди много искаше да се обади на президента веднага след нападението, но докато се съвземе, мина полунощ, а тя никога не го безпокоеше през нощта, освен ако не се налагаше той да вземе някакво решение. Помисли си дали да не се обади на Рос, но си каза, че колкото по-дълго го остави в неведение, толкова по-лесен ще е животът й. Трябваше да се вършат прекалено много неща, а той щеше да иска от нея подробни отчети. Затова отложи колкото можа да съобщи за случилото се на директора на Националното разузнаване. И сега щеше да съобщи неприятната новина и да види как Рос ще откачи пред очите й. Кенеди не беше мигнала. Освен с професионалните си задължения трябваше да се занимава и със сина си и да му помогне да преживее психологическата травма. За щастие Стивън Рап разбра, че тя трябва да оправя положението и че Томи има нужда от някого, който да го успокоява. Така че, докато тя правеше всичко възможно да оправи кашата, Стивън и Томи бяха ескортирани от засилена охрана до нейната къща. Най-трудното беше да обясни на Томи, че Винс Делгадо и Майк Бъртън са загинали.

Тя се върна у дома малко преди десет сутринта. Томи се събуди, дойде при нея и първото, което попита, беше какво е станало с Винс и Майк. Те бяха в личната й охрана повече от година и синът й се беше привързал към тях, особено към Винс. Щеше сама да съобщи трагичната вест на близките им, но това трябваше да почака.