Винс Флин - Лиценз за убиване

Отговорът, изглежда, задоволи Рос и Кенеди реши, че е постигнала целта си. Време беше да тръгва.

— Знам, че двамата имате много важен обяд. Няма да ви бавя. Ако има нещо ново, ще ви уведомя. За утре сутринта ще подготвя по-подробен доклад.

Президентът й благодари и Рос, за да не остане по-назад, стори същото. Кенеди излезе от хижата и беше откарана до площадката на хеликоптера с количка за голф. Веднага щом седна в хеликоптера, извади защитения срещу подслушване сателитен телефон и набра номер. След няколко позвънявания се обади мъжки глас и тя каза:

— Току-що ти спечелих още малко време.

Служебният Г-3 започна да се снижава към летището. Намираха се на територията на Северния алианс, малка част от страната, която беше отказала да се подчини на режима на талибаните. Беше неделя през нощта. На небето нямаше облаци и луната къпеше с меката си светлина назъбения скален релеф. Наближаваше единайсет часът и човек едва ли би предположил, че Мазар-и-Шариф е град с над сто хиляди жители. Виждаха се само няколко улични лампи, от време на време преминаваха лъчите на автомобилни фарове. Дори осветлението на пистата беше доста оскъдно. Имайки предвид това и състоянието на настилката, Скот Коулман беше поел управлението на машината. Ако някой ще съсипва самолет за петнайсет милиона долара, поне да е той.

Рап му се беше обадил малко след единайсет вечерта. Той очакваше обаждането, но не толкова скоро. Бяха прекарали сутринта и следобеда заедно в тайния обект на ЦРУ. Обсъждаха какво ще правят, когато Рап се съвземе физически и психически от травмата. Веднага щом си тръгна оттам, Коулман се обади на екипа си. Знаеше, че са съгласни — всеки от тях по един или друг повод беше дошъл да говори с него и да предложи услугите си. „Само кажи, че Мич иска нещо и ние ще сме на линия“. Момчетата — Чарли Уикър, Дан Стробъл и Кевин Хакет — бяха бивши „тюлени“ и бяха работили и преди с Рап, както и съвсем наскоро, по време на операцията в Канада.

До полунощ всички се събраха и полетяха в един часа, прекосявайки Атлантика на височина над десет хиляди метра. Кацнаха в Германия само за да заредят с гориво и след по-малко от половин час отново бяха във въздуха без никакви митнически проверки или други формалности. Хора като Коулман и неговите бойци бяха свикнали с бърза мобилизация и дълго чакане. Операции като сегашната, при която се налагаше да прелетят буквално до другия край на света, отнемаха дълги часове, а понякога и повече от едно денонощие. Поради тази причина Коулман беше осигурил филми, книги и списания. И добре че ги имаше, защото никой не промълви дума, след като Уикър, Хакет и Стробъл изразиха съболезнованията си на Рап още преди да се откъснат от земята. Бойците от специалните части не си падаха много по нежностите. Те без проблем можеха да говорят за смъртта, когато се отнасяше за някого, когото са очистили в бой. Но когато ставаше дума за трагичната смърт на съпругата на техен близък, не знаеха какво да кажат.

Коулман и Хакет се редуваха зад щурвала, докато всички останали или спяха, или се опитваха да спят на път за Германия. Втората част от пътуването им мина в гледане на филми, четене на книги и разговори с Рап за всичко друго, но не и за жена му. Пуснал светлините за кацане, Коулман направи обход на пистата, за да види дали няма по-големи дупки, които да избегне. Без съмнение дупки, направени с парите на американските данъкоплатци. Той прелетя в кръг и подходи за кацане. Самолетът Г-3 докосна земята и се спря в другия край на пистата.

Коулман се обърна към салона и погледна към Рап:

— А сега накъде, Мич?

В този момент той говореше по сателитния телефон и закри с длан микрофона на слушалката.

— В южния край на терминала. Там трябва да има камион-цистерна и тойота. — Махна дланта си и продължи: — Извинявай, Айрини, какво казваш?

— Рос се съгласи засега да държи настрана Държавния департамент.

— А ФБР?

— И него.

— Браво, добра работа.

— Ще трябва да се убедим в това. Снощи някой е взривил граната в центъра на Лийсбърг. Пострадали са петима души, двама от тях тежко. Пет минути по-късно в шерифския отдел на Лоудън са стреляли с РПГ.

— Отклоняване на вниманието?

— Така предполагам.

— Някой питал ли е за мелето от снощи?

— Да, в местната служба за спешни случаи са получили оплакване в девет и трийсет и осем вечерта.

— И?

— Казахме им, че сме имали корпоративно парти и сме гръмнали няколко по-силни фойерверка.