Рап затвори прозореца, излезе от стаята и през коридора влезе в другата спалня. Къщата се разтърси от мощна експлозия тъкмо когато доближаваше прозореца. Чу някакъв трясък на първия етаж. Бързо застана отстрани и крадешком погледна през прозореца. Преброи осем души, всичките облечени като другите четирима.
На алеята до къщата бяха паркирани три черни събърбана с мигащи светлини.
На Рап отново му направи впечатление липсата на тактика и дисциплина. „За бога, кои са тези клоуни?“ — запита се той.
Секунда по-късно забеляза Винс Делгадо, шефа на охраната на Кенеди, проснат на земята. Вероятно беше мъртъв. Моментално стисна зъби от гняв. Тогава вниманието му се спря върху един от нападателите, който даваше заповеди на останалите. Той държеше узи и изглеждаше доста ядосан. Въпросният нападател посочи с оръжието към западната страна на къщата и изкрещя нещо на двама от подчинените си. Рап тръгна натам още преди те да се усетят. Докато безшумно се придвижваше по коридора, до него достигна мирисът на кордит, който вероятно идваше от долния етаж. Ако бяха влезли в къщата с всичките си оръжия, нещата можеше и да загрубеят. Той стигна до малкия кабинет в края на коридора и веднага се насочи към прозореца. Отвори го и в същия миг чу гласове. Секунда по-късно под него се появиха двама мъже. Вървяха бързо и разговаряха на испански.
Рап се намръщи. Това пък беше абсолютен абсурд. Остави нападателите да минат точно под него, надвеси се от прозореца и ги застреля в гръб. Набързо огледа наоколо. Никой друг не се виждаше. Затвори прозореца и се запита какво правеха тук двама души, говорещи на испански. И защо искаха да го убият?
Промъкна се до стаята в предната част на къщата и откри в двора само двама души. Те стояха пред най-близкия събърбан. Единият беше подпрял на бедрото си пистолет, подобно на някакъв отегчен пазач от затвора, а другият държеше РПГ. Преди бяха осем без двамата, които преди малко уби. Това означаваше, че някъде се крият още четирима. Реши да намали още стадото и бавно отвори прозореца. От площадката точно под него се чу глас. Значи останалите четирима се намираха пред входната врата и се опитваха да я отворят. Типовете до събърбана бяха на поне двайсет и пет метра от къщата и най-благоприятният ъгъл за стрелба изискваше да коленичи. Рап се прицели и стреля бързо два пъти. Двамата мъже се смъкнаха на земята, като главата на единия се удари в предната гума на микробуса и отскочи.
Рап затвори прозореца и светкавично презареди с нов пълнител. Миризмата на кордит се засилваше. Дали долу нямаше пожар? Излезе от стаята и тръгна към централното стълбище. Някаква светлина се точеше от кухнята към коридора. Стори му се, че в хола гори. Димът определено ставаше по-задушлив. Отекнаха нови изстрели и Рап чу удара на куршумите в бронираните стъкла на хола.
Тъкмо се канеше да тръгне към задното стълбище, когато забеляза дупките във външната врата — несъмнено бяха от бронебойни гранати. Хрумна му нещо и той забърза към предното стълбище. Приближи се до една дупка в средата на предния коридор в мига, в който те започнаха да удрят по прозореца в хола. Погледна през отвора, широк колкото ключалка. На не повече от два метра и половина с гръб към него беше застанал човек. Рап предположи, че са се отказали от вратата и са решили да опитат късмета си с прозорците. Пъхна заглушителя в дупката и се прицели. От това разстояние главата на мъжа изглеждаше голяма като плажна топка. Дръпна спусъка и уцели нещастника точно в ухото. Онзи клюмна като висулка и точно когато падна, в отвора се показа следващият. Той се беше вторачил в другаря си и още не беше успял да осъзнае какво се е случило. Тъкмо отвори уста да предупреди останалите и Рап го простреля точно в дясното око. Мъжът се прекатури и падна в храстите. Някои изкрещя на английски със силен акцент. Време беше Рап да смени мястото, преди да са изстреляли нова граната във вратата. Второ, добре беше да плени жив някой от тях, за да разбере кои са и кой ги е наел. Приведен, той се върна обратно през коридора до кухнята. По негови преценки поне още двама стояха отпред, а може би и повече. Сви наляво от кухнята и отиде в трапезарията. Отпред, в ъгъла на хола, гореше пожар. Налагаше се да зареже плана си. Върна се в кухнята, към вратата, излизаща в задния двор. Дворът още беше ярко осветен от прожекторите и той се спря, за да се увери, че никой не го дебне. Отключи вратата и излезе на площадката, след което тихо затвори. Реши да тръгне наляво, тъй като там беше убил двамата души под прозореца. От другата страна се намираше гаражът, а той не знаеше какво е положението там. Продължи да се движи приведен, проправяйки си път между храстите и стената на къщата.
Читать дальше