Винс Флин - Лиценз за убиване

Той затръшна вратата и изтича към задното стълбище. Заизкачва стъпалата по две наведнъж, без да обръща внимание на болката. Когато стигна междинната площадка, се чу нова експлозия. Последва автоматична стрелба откъм задната част на къщата и той се запита дали не е сгрешил, като предпочете да остане.

Кастильо пътуваше в първия събърбан. На километър и половина каза на хората в колата да се приготвят. Малко по-късно се показа и порталът и той включи сигналните сини лампи. Шофьорът зави към автомобилната алея и спря рязко точно срещу черната висока порта. Вторият събърбан спря до първия, а третият продължи малко по-напред, спря и се върна назад. Двама мъже в сини комбинезони и с бейзболни шапки с надпис „ФБР“ изскочиха от него и омотаха тежка верига около портата. Другият край на веригата закачиха за теглича на микробуса и се отстраниха. Събърбанът рязко даде напред, спря се за миг, тъй като портата се оказа доста здрава, но после се чу скърцането на метала, който започна да поддава. Един по един дебелите болтове, които държаха портата към каменните колони, изскочиха като коркови тапи и портата накрая се стовари на земята. Издърпаха настрани изкривените решетки и другите два чакащи събърбана продължиха навътре.

Когато пред тях се показа къщата, те се движеха със сто километра в час. Двигателите им бяха загрели, а червените, белите и сините сигнални светлини предупреждаваха, че колите са на полицията или друга служба на реда и закона. В края на кръгообразната автомобилна алея ги чакаше мъж с костюм. Той държеше радиостанция в едната си ръка, а другата ръка беше подпрял на дръжката на все още намиращия се в кобура му пистолет.

Кастильо се усмихна и нареди на шофьора.

— Прегази го.

Тежкият събърбан взе завоя със скърцане на гумите и с мигащи лампи. Мъжът с костюма все още се заблуждаваше, че си има работа с колега от федералните служби. Кенеди му беше казала, че Рос искал да постави Рап под своя охрана. В последната секунда шофьорът рязко завъртя волана надясно, прегази високия метър жив плет и удари бодигарда с дясната част на бронята. Събърбанът се спря точно когато задното му колело се озова върху гърдите на жертвата. Всичките врати се отвориха. Отвътре изскочиха петима мъже, облечени в абсолютно еднакви комбинезони и с бейзболни шапки на главите. Кастильо тъкмо беше слязъл от микробуса, когато иззад ъгъла на къщата се показа втори бодигард. Той вече беше извадил пистолета си. Гангстерът се прицели с картечния си пистолет „Узи“ и натисна спусъка.

Той не беше единственият, забелязал бодигарда. Мъжът беше повален на земята от най-малко десетина куршума. С третия пазач се оправиха по същия начин, когато той излезе откъм другата страна на къщата. Един от хората на Кастильо застана на коляно и се приготви с РПГ-то. Кастильо удари с юмрук по капака на събърбана и извика на шофьора да отмести колата. Две секунди по-късно микробусът се беше отдалечил и първата граната полетя към къщата.

Четирима мъже, трима с картечни пистолети и един с РПГ, тръгнаха в обход на къщата. Кастильо се огледа. Дотук всичко вървеше по план. Освободил се от портата, пристигна и третият микробус. Кастильо погледна външната врата. Доколкото можеше да прецени, тя бе непокътната.

— Удари я отново! — изкрещя.

Втората граната беше заредена. Кастильо провери зад стрелеца, за да не пострада някой от огнената струя.

— Стреляй! — изкомандва.

Гранатата удари точно в центъра на вратата и голяма част от портика се срути на земята. Той изтича по тротоара и изкачи на бегом трите стъпала. Закри устата си от вдигналия се облак прах и силно ритна вратата. Все едно че ритна скала. Вратата не помръдна нито на сантиметър. Когато прахът се разсея, Кастильо огледа щетите. Във вратата се бяха образували две дупки, които не бяха достатъчно големи да пъхне и юмрука си в тях. Дървото беше направено на трески, но отвътре стоманата само се беше огънала.

— Дявол да го вземе! — възкликна той.

Салвадорецът прокара ръка по вратата и натисна дръжката. Тогава забеляза, че вратата се отваря навън, а не навътре. И тъй като нямаше много време за губене, изтича обратно до алеята и грабна гранатомета от ръцете на своя подчинен.

— Дай ми това!

Зареди нова граната, внимателно се прицели и натисна спусъка. Последва експлозия и още една част от портика на верандата стана на прах. Хората му стреляха по прозорците и се разпръснаха около къщата. Когато прахът се разсея, Кастильо с удовлетворение видя, че там, където допреди малко стоеше дръжката, се беше образувала дупка. Обърна се и изкрещя на един от шофьорите: